Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Тук, в тесните улички и гъмжилото от народ с всевъзможен цвят на кожата, Ярви започна да се пазари. Беше гледал много пъти как майка му го прави – Лейтлин, Златната кралица, най-набитото око и пъргав език из земите около Разбито море – и с изненада установи, че без дори да го е осъзнавал, беше усвоил всичките й номера. Пазари се на шест различни езика и със задоволство гледа стъписването по лицата на търговците, когато разбираха, че не могат да хитруват на собствените си езици. Ласка, руга и заплашва, възмущава се на всеослушание от обявените цени, смя се с глас от предложеното качество, обръща се възмутен и си тръгва от сергии, пос­ле, след куп молби и извинения се оставя да бъде върнат. Подемаше пазарлъка угоднически, гласът му – мек и мазен като масло, но го завършваше непреклонен, по-корав и от желязо. И така, докато не остави след себе си върволица от разплакани търговци.

През цялото време Триг държеше веригата му така леко, че в даден момент забрави за него. До момента, в който не приключи с търговията и спестеното сребро не издрънча обратно в кесията на капитана. Тогава чу шепота на надзирателя в ухото си и усети как космите на тила му настръхват.

– Мислиш се за много хитър, а, сакато момченце?

Ярви се замисли добре, преди да отговори:

– Разбирам от... някои неща.

– Безсъмнено. Очевидно си разбрал мен и Анкран, а после си предал тези си разбирания на капитана. Доста отмъстителен нрав има тя, а? Историите за себе си, случките, които разказва, те може и да са измислица, но едно да знаеш от мен, истинските, които съм видял с очите си, ще те смаят не по-малко. Веднъж уби човек, защото я настъпи, без да иска. Едър, много едър мъж при това.

– Може би затова я е заболяло толкова.

Триг дръпна рязко веригата, нашийникът се впи в шията на Ярви и той изписка от изненада.

– Не се осланяй прекалено много на добротата ми, момче.

И наистина добротата на Триг нямаше вид на нещо здраво и силно, способно да понесе кой знае какъв товар.

– Изиграх картите си такива, каквито ми се паднаха – изграчи сподавено Ярви.

– Важи за всички ни – изгука нежно Триг. – А Анкран изигра своите зле и си плати за глупостта. Аз обаче не смятам да го последвам. Ще ти отправя същото предложение като на него. Половината от това, което заделиш от парите на Шадикшарам – даваш на мен.

– Ами ако не заделям нищо?

– Хъ – прихна Триг. – Всеки заделя, момче. Част от това, което получа от теб, ще поделя с останалите надзиратели и така всички ще са доволни и щастливи. Приятели и усмивки навред. Не ми ли дадеш нещо обаче, ще си спечелиш само врагове. Лоши врагове. – Той намота веригата около дебелата си длан и дръпна рязко Ярви към себе си. – Не забравяй, хитрите момченца се давят точно като глупавите.

Ярви преглътна. Майка Гундринг казваше: „Добрият пастор никога не казва „не“, когато може да каже „може би“.

– Капитанът е предпазлива. Още не ми се доверява. Дай ми малко време.

Триг го отблъсна от себе си и го подкара отново нап­ред към „Южен вятър“:

– Гледай само да е наистина малко.

За Ярви това бе предостатъчно. Старите приятели в Торлби – за старите врагове и дума да не става – също нямаше да чакат вечно. Колкото и прекрасна личност да бе главният надзирател, Ярви искрено се надяваше пътищата им да се разделят много скоро.

След Ройсток потеглиха на север. Минаха покрай безименни мочурливи земи, покрити с гладки като огледала езерца и локви – чак докъдето стигаше пог­ледът. От тях надничаха хилядите отражения на небето и облаците – безбройното, незаконородено потомство на земя и небе. Над пустошта се рееха и крякаха самотни птици, а Ярви вдишваше дълбоко солта и студа и копнееше за дома.

Често мислеше за Изриун, опитваше се да си спомни уханието й, когато се доближи до него, извивката на устните й, когато се усмихна, как сияеше слънцето през косата й, когато застана на вратата на Залата на боговете. Оскъдни спомени, прехвърляни наум отново и отново, докато накрая не се протриха и изтъняха като дрипите на просяк.

Обещана ли е вече на по-добър съпруг? Усмихва ли се другиму? Целува ли друг любим? Ярви стисна зъби. Трябва да се върне у дома.

Всеки свободен момент прехвърляше наум планове за бягство.

Когато спряха до едно тържище, чиито постройки бяха така нескопосано скалъпени, че човек рискуваше да се сдобие с треска само вървейки покрай тях, той посочи на Триг една прислужница и докато надзирателят беше зает да я зяпа, успя да скрие между току-що закупената сол и подправки една специална придобивка. Достатъчно листа сплетница, за да замае главите на всички надзиратели на кораба, дори да ги приспи за кратко, ако докараше правилната доза.