Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Шадикшарам просто сви рамене:

– Мен това какво ме касае? – Зарови пръсти в косата на Анкран, изви главата му настрани и извади нож от колана си.

– Чакай! – извика Ярви.

Капитанът извърна рязко глава:

– Нима? Сигурен ли си?

Ярви събра колкото сили му бяха останали и успя да докара нещо като усмивка:

– Защо да убиваш нещо, което можеш да продадеш?

Шадикшарам се вторачи изпитателно в него и за момент Ярви се зачуди дали просто няма да убие и двама им, но тогава тя избухна в смях и свали ножа.

– Кълна се. Някой ден това мое добро сърце ще ме довърши. Триг!

Когато влезе, главният надзирател се стъписа, пък макар и само за миг, при вида на кървавата пихтия, която представляваше лицето на Анкран.

– Оказва се, че отговорникът за склада ми е крал от мен – обяви капитанът.

Триг изгледа навъсено Анкран, после капитана и накрая погледът му се спря върху лицето на Ярви:

– Някои хора мислят само за себе си.

– А аз смятах, че сме едно голямо задружно семейс­тво. – Капитанът се изправи и изтупа колене. – Имаме нов отговорник за склада. Намери му по-добър нашийник. – Тя преобърна с ботуш тялото на Анкран към вратата. – А това тук окови на греблото на Джоуд.

– Разбрано, капитане. – Триг подхвана Анкран под мишница, извлече го навън и затръшна с крак вратата.

– Виждаш колко съм милостива – каза ведро Шадикшарам, подчертавайки думите си с жест на опръсканата си с кръв ръка, в която все още държеше ножа. – Това мое великодушие ми е огромен недостатък.

– Великодушието е качество, присъщо на великия – отвърна сподавено Ярви.

– Нали? – грейна Шадикшарам. – Но колкото и да съм велика... смея да твърдя, че Анкран изразходва всичката ми милост за тази година. – Тя преметна дългата си ръка през рамото на Ярви, пъхна палец в нашийника му и го притегли към себе си, толкова близко, че долови винения й дъх, когато прошепна в ухото му. – Ако още един отговорник за склада предаде доверието ми... – Тя не довърши, но мълчанието й бе по-красноречиво от които и да било думи.

– С мен няма за какво да се тревожиш, капитане. – Ярви извърна глава и я погледна право в очите, които от толкова близо се сливаха в едно. – Аз нямам жена и деца, които да ме отвличат от работата ми. – „Само чичо, когото трябва да убия, дъщеря му, за която да се оженя, и трона на Гетланд, който да си върна“, помисли си Ярви, но вместо това каза: – Аз съм твоят човек, мъж на място.

– Мъж е силно казано, но иначе нямам възражения! – Тя бавно избърса в ризата на Ярви едната страна на острието на ножа си, обърна го и повтори с другата. – А сега изприпкай в склада, мой едноръки пасторе, хубавичко се разтършувай и намери къде Анкран е скрил парите ми, после ми донеси вино! И, хей, усмихни се, момче! – Шадикшарам свали златна верижка от шията си и я окачи на една от високите колони в четирите края на леглото си. На нея висеше ключ. Ключът за веригите на гребците. – Обичам приятелите си усмихнати и враговете си мъртви! – Разпери ръце, размърда чевръсто пръс­тите на двете си ръце и се просна по гръб върху кожите на леглото. – Днешният ден не започна никак обещаващо – тя се вторачи замислено в тавана, – но накрая всеки получи каквото искаше.

„С изключение може би на Анкран, да не говорим за жена му и детето му“, помисли си на излизане Ярви, но не счете за уместно да я поправя.

Врагове и съюзници

Оказа се за ничия изненада, че складът прилягаше на Ярви много повече от греблото.

Първоначално заради хаоса от безразборно струпани бъчви, кутии, разпилени сандъци и полюшващи се на куки на тавана торби и чували той едва се промъкваше из тази потънала в мрак и огласена от скърцане негова нова обител под палубата. Скоро обаче, само след ден-два, трюмът бе подреден, а в склада цареше същият ред, какъвто имаше по рафтовете на майка Гундринг. Всичко беше на мястото си, с изключение може би на бледите дъски, с които беше поправен корпуса и от които непрекъснато сълзеше морска вода. Не беше приятна работа всяка сутрин да изгребваш насъбралата се през нощта солена локва.

При все това в пъти по-приятна от тази на греблото.

Ярви държеше подръка къс железен прът, с който млатеше по всеки пирон при първия признак за разхлабване и се опитваше да не мисли за това, че от другата страна на тези немощни парченца грубо одялано дърво майка Море напира с цялата си опустошителна мощ.

„Южен вятър“ „закуца“ на юг, бавно и мъчително като осакатено, останало без сили животно, но въпреки това след няколко дни достигна големия пазар при Ройс­ток – стотици малки магазинчета, сбутани нагъсто върху блатист остров в устието на река Божествена. Гъстата плетеница от кейове беше впримчила множество малки бързоноги кораби като паяжина – мухи, а пазарът се беше погрижил същата участ да сполети жилестите им, загорели от слънцето моряци. Мъже, гребали здраво нагоре по течението в продължението на седмици, след което бяха мъкнали на ръка корабите през високите проходи в продължение на още толкова, сега биваха изстисквани от хитрите търговци, които успяваха да им измъкнат до шушка причудливи и скъпоценни товари в замяна на само нощ или две на удоволствия. Сюмаел остана да ругае и да притяга протеклите кръпки по корпуса, а Ярви бе поведен на верига от Триг, за да изтъргува продоволствие и роби, с които да попълнят празнините, оставени от бурята.