Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

ДОН РОДРИГО, ЕЛВИРА

ЕЛВИРА

Нещастнико, какво направи? Где отиваш?

ДОН РОДРИГО

Следя печалния поток на свойта орис.

ЕЛВИРА

Отгде е тая смелост, тая нова гордост

да се явяваш там, где скърби си посял?

Как? Идеш да скверниш тук сянката на графа?

Не го ли ти уби?

ДОН РОДРИГО

За мене беше срам

животът му: честта ръката ми принуди.

ЕЛВИРА

Ала подслон в дома на мъртвия да дириш!

Нима е някога убиец спирал там?

ДОН РОДРИГО

И тъкмо ида аз на съд да се предам.

С учудено лице недей така ме гледа;

самин я причиних и диря аз смъртта.

Мой съд е любовта, мой съдник е Химена;

заслужих й гнева, сега заслужвам смърт

и удар, и присъда ида да приема

от нейната ръка като последен дар.

ЕЛВИРА

Избягай по-добре и скрий се ти от нея,

от нейните очи, от буйния й гняв:

не се излагай сам на първите вълни,

които пламенна скръбта й ще извика.

ДОН РОДРИГО

Не, милото дете, което огорчих,

не може с буен гняв да ме наказва строго;

но бих го удвоил, за да умра по-рано,

да можех да избягна всяка друга смърт.

ЕЛВИРА

Химена е в двореца, потопена в сълзи,

и придружавана оттам ще се завърне.

Родриго, моля те, не ме мъчи — избягай!

Какво ще кажат, тук ако те види някой?

Всред туй нещастие нима ще трябват хули,

че тук убиеца на татка си търпи?

Тя скоро ще се върне; виждам я, че иде:

поне за нейна чест, Родриго, скрий се!

ДОН САНЧО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ДОН САНЧО

Да,

отплата кървава за вас е нужна днес:

гневът ви е правдив, а сълзите — законни;

и с думи аз не гледам да ви утеша,

нито да ви смиря. Ала, ако могъл бих

достойно да ви служа, моя меч вземете,

виновният да се накаже, любовта ми

да отмъсти за тая смърт. Ще вдъхне сила

на моята ръка заповедта ви.

ХИМЕНА

Аз

нещастна!

ДОН САНЧО

Приемете моята услуга.

ХИМЕНА

Бих оскърбила краля, справедливост който

ми обеща.

ДОН САНЧО

Вий знайте, тя върви тъй бавно,

че много често ненаказан си остава

престъпникът; и тая нейна бавност бива

причина тук за много сълзи. Позволете

по-бързо да накаже рицаря за вас.

ХИМЕНА

Последен лек; ако потрябва — и все още

към моята беда, ако сте милостив —

свободен сте тогаз да отмъстите.

ДОН САНЧО

Едничко щастие за моята душа;

надявам се — и тъй доволен си отивам.

ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ХИМЕНА

Свободна съм най-сетне, мога без принуда

да ти разкрия живите си болки, мога

на своите въздишки тъжни път да дам;

душата си и мъките си да отбуля.

Баща ми мъртъв е; въоръжен Родриго

със първия си меч прекъсна му живота.

Плачете вий, очи, залейте ме със сълзи!

Погреба другата едната половина

на моя клет живот и кара ме сега

да отмъстя за туй, което нямам вече,

на туй, което имам.

ЕЛВИРА

Успокойте се!

ХИМЕНА

Ах! Колко ненавреме за покой говориш

в голямото нещастие! Какво скръбта ми

ще усмири, ако не бих могла да мразя

ръката, що я причини? И вечна мъка

ме чака, престъплението щом преследвам

— престъпника обичам.

ЕЛВИРА

Той уби баща ви

и още го обичате!

ХИМЕНА

Елвира, малко

е да обичам: аз го обожавам; обич

и гняв се в мене борят; виждам своя враг

в любовника си; чувствувам, макар и гневна,

в сърцето ми борба с баща ми води

Родриго: и ту слаб, ту силен, ту възторжен,

напада го, притиска, брани се, отстъпва;

но в тежката борба между любов и гняв

сърцето ръфа той, но не дели душата;

и власт, каквато и да има любовта

над мене, своя дълг все пак ще следвам: бързам

натам, където днес честта ме задължава.

Родриго ми е скъп, за неговата орис

скърбя; и негова страна сърцето взема;

но знам коя съм и че мъртъв е баща ми.

ЕЛВИРА

Ще го преследвате?

ХИМЕНА

Каква ужасна мисъл!

Какво принудено преследване! Аз искам

главата му и се боя — ще я получа:

загине ли, и мене чака смърт, а искам

да го накажа!

ЕЛВИРА

Оставете тая мисъл;

не се обвързвайте с такъв жесток закон.

ХИМЕНА

Как! В моите ръце нали умря баща ми,

кръвта му иска мъст и аз да я не чуя!

Сърцето ми, без срам от други чар пленено,