Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

Тя вдигна толкоз шум, че ще се уреди,

щом кралят иска да ги помири; а знаеш,

че извора на твойта скръб ще присуша

могла бих невъзможното да сторя.

ХИМЕНА

Не могат с помирение такива смъртни

обиди се изглади; разум, сила тука

напразно действуват: лекува ли се злото,

привидно само ще се изцери. Отвътре

омразата, сърцата що запазват, храни

прикрит, но затова и по-разискрен огън.

ИНФАНТАТА

Светата връзка на Родриго и Химена

омразата между бащите ще разпръсне.

И ний ще видим как властта на любовта ви

чрез брак туй несъгласие ще потуши.

ХИМЕНА

Желая, но не се надявам; горд е много

Диего, а баща си зная. Виждам сълзи

несдържани текат. Измъчва миналото,

а бъдещето ми навява страх.

ИНФАНТАТА

Боиш се

какво те плаши? Немощта на старец?

ХИМЕНА

Смел е

Родриго.

ИНФАНТАТА

Много млад е.

ХИМЕНА

Храбрите са храбри

от първия си още удар.

ИНФАНТАТА

Все пак много

не трябва ти да се боиш от него — влюбен,

тъй както е, би искал да ти се харесва,

две твои думи и гневът му ще утихне.

ХИМЕНА

Каква тъга за мен, ако не ме послуша!

Послуша ли, какво за него ще се каже?

Да претърпи такваз обида благородник!

Отстъпи ли, презре ли своята любов,

душата ми ще се срами или смущава

от почитта или от неговия отказ.

ИНФАНТАТА

Химена е с възвишена душа; макар

сама участница, тя няма низки мисли;

ала, ако от тоя прелестен любовник,

докле се помирят, направя пленник свой,

та смелостта си да не прояви, не щели

да се засени твойта влюбена душа?

ХИМЕНА

Щом мислите така, аз вече нямам грижи.

ИНФАНТАТА, ХИМЕНА, ЛЕОНОРА, ПАЖЪТ

ИНФАНТАТА

Идете, паже, и Родриго доведете.

ПАЖЪТ

Граф дьо Гормас и той…

ХИМЕНА

О, Боже! Аз треперя.

ИНФАНТАТА

Кажете!

ПАЖЪТ

Заедно излезли от двореца.

ХИМЕНА

Сами?

ПАЖЪТ

Сами, препирали се, чух, за нещо.

ХИМЕНА

Без друго те се бият, стига вече думи!

Загдето бързам тъй, простете ми, госпожо.

ИНФАНТАТА, ЛЕОНОРА

ИНФАНТАТА

Уви! Не е спокоен моят дух — оплаквам

нещастията й, любовника й любя;

покой не зная, пак възпламва любовта ми.

Разлъката между Родриго и Химена

и мъка, и надежда в мене ще събуди;

за тяхната раздяла аз скърбя, но тя

наслада тайна хвърля в моята душа.

ЛЕОНОРА

Не, добродетелта, която ви издига,

тъй скоро ли изпада в тая низка страст?

ИНФАНТАТА

Не я наричай низка, тя сега с победа

и с блясък властвува над моята душа:

почитай я, тъй скъпа ми е тя. Макар

у мене всичко с нея да се бори — вярвам;

и моето сърце лети с надежда луда

и дири момъка, изгубен за Химена.

ЛЕОНОРА

И тъй, угасва славната ви смелост; нищо

гласът на разума не ви ли днес говори?

ИНФАНТАТА

Ах! Колко малко слушаш разума, когато

сърцето ти коси такваз отрова сладка!

И болният, щом сам обича болестта си,

не се оставя тъй да го лекуват лесно!

ЛЕОНОРА

Надеждата ви мами, сладка е скръбта ви,

но все пак той не е за вас достоен.

ИНФАНТАТА

Зная,

но добродетелта, ако отстъпи, чуй

как любовта ласкай едно сърце подвластно.

Ако Родриго само победи, ако

сломи прославения воин с храбростта си,

ще мога, без да се срамя, да го обичам.

Ако ли победи, какво не би направил?

Под неговата власт, пред неговия подвиг

ще падат, смея туй да вярвам, цели кралства,

и моята любов ме вече уверява,

че на престола на Гренада той седи,

че покорени, маврите го обожават,

че Арагон посреща нов завоевател,

че се предава Португалия, отвъд

морета че се носи неговата слава,

че лаврите му африканска кръв пои:

да, всичко, що се казва за герой прославен,

от дон Родриго аз очаквам, и след тая

победа горда аз ще бъда с любовта му.

ЛЕОНОРА

Но боят може би все още не е почнал,

а вижте докъде възнасяте го вие!

ИНФАНТАТА

От графа дон Родриго оскърбен е; двама

излезли заедно: не стига ли това?

ЛЕОНОРА

Добре! Така да бъде, ще се бият, но

дали ще стигне тъй далече дон Родриго?

ИНФАНТАТА

Безумна аз! Блуждай душата ми. Ти виждаш,