Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

победата всред боя да печели. С пример

учете го да бъде съвършен, като

с дела му поясните своите уроци.

ДОН ДИЕГО

Ще се поучи с пример той, макар да не

желаете; от тая хубави дела,

които са живота ми, ще види как

народите да покорява, как ще може

да взема крепости, войски да води — с подвиг

велик безсмъртната си слава да изгражда.

ГРАФЪТ

По-друга сила имат примерите живи;

по книга зле князете учат своя дълг.

И сетне, що е тоя брой години, който

не може се сравни с един от моите дни?

Ако сте храбър бил — аз храбър съм сега;

в ръката ми, за кралството добра опора,

щом блесне меч, Гренада, Арагон треперят;

стена е мойто име за Кастилия:

без мене друг закон тук щеше да владее,

врагът ви лесно щеше да ви стане крал.

Множи се мойта слава и всеки миг ми носи

победа след победа, лавър подир лавър.

Под сянката на моята ръка, всред боя,

до мене князът би опитал смелостта си;

като ме гледа победител, би научил

да побеждава и със свойто благородство

би видял…

ДОН ДИЕГО

Знам, вий вярно служите на краля:

началник съм ви бил, в сражение ви зная

щом старостта преля леда си в моите жили,

замести ме напълно рядката ви храброст;

и тъй да не хабим слова излишни вече,

аз нявга бях това, което днес сте вие.

Но вие виждате; че в тая надпревара

монархът между нас различие намира.

ГРАФЪТ

Отнехте ми това, което аз заслужвах.

ДОН ДИЕГО

Спечелил го е той заслужено от вас.

ГРАФЪТ

Способен който е, достоен също бива.

ДОН ДИЕГО

Но отказът тогаз е белег недобър.

ГРАФЪТ

Спечелихте, защото стар сте царедворец.

ДОН ДИЕГО

Делата бляскави застъпници ми бяха.

ГРАФЪТ

Кажете си, почете кралят старостта ви.

ДОН ДИЕГО

За мярка в случая той взел е смелостта.

ГРАФЪТ

Затуй се падаше на мене тая чест.

ДОН ДИЕГО

Отказали му — значи, не заслужвал чест.

ГРАФЪТ

Как, не заслужвал! Аз?

ДОН ДИЕГО

Да, вие.

ГРАФЪТ

Дръзко старче,

безсрамието ти ще се възнагради.

(Удря му плесница.)

ДОН ДИЕГО

(изважда сабята си.)

0, довърши, вземи живота ми след тоя

позор, от който моят род ще се срамува.

ГРАФЪТ

Щом толкова си слаб, що мислиш ти да правиш?

ДОН ДИЕГО

О, Боже, немощен оставам в тая нужда!

ГРАФЪТ

Чуй, тоя меч е мой; но гордост е за тебе

да взема аз в ръка такъв трофей позорен.

Прощавай! — и макар да не желая, нека

от твоите подвизи да се поучи князът —

туй наказание, за твойта реч достойно,

не ще им бъде малко украшение.

ДОН ДИЕГО

О, бяс! О, безнадеждност! О, противна старост!

Нима за тоя срам тъй дълго аз живях?

И побелях всред бран, да видя толкоз лаври,

увехнали за миг? Ръката ми, която

Испания в почуда уважава, често

спасявала е кралството, и толкоз пъти

е трона затвърдявала на своя крал —

изменя ли ми тя, че нищо не извърши?

На миналата слава горък спомен! Дело

на толкоз дни, погинало заден! Злокобно

отличие за мойто щастие! Висок

и стръмен връх, отгдето пада мойта чест!

Да гледам ли над вас как тържествува графът

или да гина срамно, без да отмъстя?

О, графе, възпитател отсега бъди

на моя княз. Такъв човек със чест е нужен

за тоя чин. Обидата на твойта завист,

макар да съм избран, ме прави недостоен.

И ти, оръжие на моите дела,

за вледенено тяло безполезен накит,

о меч, тъй страшен някога, но който беше

украса днес за мене само, не — защита,

върви в ръце достойни, напусни ме вече

и отмъсти за най-нещастния от всички.

ДОН ДИЕГО, ДОН РОДРИГО

ДОН ДИЕГО

Родриго, смел ли си?

ДОН РОДРИГО

Веднага всеки друг,

освен баща ми, би опитал.

ДОН ДИЕГО

Хубав гняв!

За моята печал достойно, сладко чувство!

Познавам свойта кръв, избухва бързо тя,

и в тая пламенност възкръсва младостта ми.

О, синко, моя кръв, ела — измий срама ми;

ела да отмъстиш за мене.

ДОН РОДРИГО

За какво?

ДОН ДИЕГО

За тъй жестоката обида над честта ни,

за двама смъртен удар: за една плесница.

Безсрамникът сега не би останал жив,

но измени ми старостта: и тоя меч,

за който аз съм слаб, ти давам да наказваш.