Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

ЛЕОНОРА

Вий го обичате!

ИНФАНТАТА

Сложи ръка на туй сърце и виж как бие

и как познава своя победител то!

ЛЕОНОРА

Простете ми, ако похуля тази обич.

Великата княгиня тъй да се забрави,

че в своето сърце да пусне тоя рицар!

А кралят, а Кастилия — какво ще кажат?

Не си ли спомняте, чия сте дъщеря?

ИНФАНТАТА

Аз помня, но кръвта си бих проляла още

преди да унижа високото си име.

Бих ти отвърнала: достойнството само

в прекрасните души любовен пламък буди;

и ако мойта страст би молила за прошка,

стотици примери могла бих да намеря.

Но свойта слава аз не искам да изложа,

от моята любов по-силен е духът ми;

и казвам си, че кралска дъщеря съм — крал,

и само крал за мене е достоен; щом

видях, че моето сърце е беззащитно,

сама дарих, което не посмях да взема.

Химена, вместо себе си, аз свързах с него,

запалих огън в тях, за да угасне моят.

И тъй не се чуди, с измъчена душа,

че техният съюз нетърпеливо чакам:

спокойствието ми от тоя брак зависи.

С надежда любовта живее, с нея гине,

тя огън е, що без гориво бързо гасне;

и ако въпреки печалната ми орис

Химена стане дон Родригова съпруга,

надеждата е мъртва и духът е здрав.

Ала нечувано аз страдам, че Родриго

до сватбата ще бъде скъп за мене; гледам

да го изгубя, но със жал го губя. Ето

отгде извира скрита мойта скръб. С тъга

аз виждам любовта от мене как изтръгва

въздишки по това, което ненавиждам;

усещам раздвоена своята душа:

лети ли моят дух, сърцето ми е в пламък;

боя се и желая тоя кобен брак:

непълна радост само чакам аз от него.

И слава, и любов тъй скъпи са за мене,

че ще умра, ако се свърже той — или

ако не стане.

ЛЕОНОРА

Мога само да ви кажа

след всичко туй, че с вас и аз въздишам горко:

осъждах ви преди, оплаквам ви сега;

но тъй като против и силата, и чара

на зло тъй сладостно — и тъй горчиво зло —

се бори добродетелта ви и примамки

отхвърля, пристъпи отблъсва, тя ще знае

покой да влее пак в смутения ви дух.

На нея се надявайте и на небето,

то добродетелта не ще остави в мъка.

ИНФАНТАТА

Надежда имам само в безнадеждността.

ПАЖЪТ

По ваша заповед Химена иде тук.

ИНФАНТАТА

(на Леонора)

В преддверието вън идете я срещнете.

ЛЕОНОРА

А вий оставате с мечтите си, нали?

ИНФАНТАТА

О не, спокоен израз искам да придам

на своето лице, макар да съм печална.

След малко ида.

О, небе, отгдето чакам

за болката си лек, сложи най-сетне край:

спокойствие ми дай — и щастие ми дай.

Във чуждото аз диря свойто щастие;

и трима ни вълнува тоя брак; по-скоро

да се извърши той — или стори духа ми

по-силен. Двамата любовници свържи,

строши оковите, да свършат моите мъки.

Но аз се бавя много: при Химена вече

да ида, в разговор да облекча скръбта си.

ГРАФЪТ 1 1 Графът е дон Гомес, бащата на Химена. — Бел. NomaD. , ДОН ДИЕГО

ГРАФЪТ

И тъй, вий победихте, милостта на краля

издига ви до чин, на мене що дължеше:

на княза на Кастилия сте възпитател.

ДОН ДИЕГО

О, тоя знак на почит към рода ми сочи,

че справедлив е той, че минали заслуги

умее да цени.

ГРАФЪТ

Но колкото велики

кралете и да са, те всички като нас са

и могат да се мамят като нас; на всички

придворни този избор днес доказва, лошо

сегашните заслуги че се плащат.

ДОН ДИЕГО

Стига

за този избор, що ви дразни; той могъл би

на милост и достойнство да бъде дело;

но почит пред властта върховна ний дължим,

безсилни сме да съдим волята на краля.

Към тая чест на краля прибавете друга —

да свържем със свещени връзки моя род

и вашия: аз имам син, вий — дъщеря;

завеки с тоя брак приятели ще бъдем:

благоволете зет синът ми да ви стане.

ГРАФЪТ

За по-възвишен род той трябва да мечтае;

и тоя блясък нов на честното ви име

навярно е вселил у него нова гордост.

Да възпитавате, това е ваше право

на княза покажете как да управлява,

в подвластния народ да всява всъде трепет,

да вдъхва у добрите обич — страх у злите.

Да има добродетели на пълководец:

учете го в беди да се кали, да няма

в изкуството на Марса равен, да прекарва

и ден, и нощ на кон. Въоръжен да си

почива, както крепостта превзема, сам