Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

ВЕЛЧО-СВИЛЕН — чиновник, 30-годишен

ДЕЧКА — негова жена, 23-годишна

КОСТАНДА — майка на Свилен

ПАВЕЛ КЕРЕКОВ — брат на Дечка

ГОСПОЖА КЕРЕКОВА

БАБА НЕДЕЛЯ — квартирантка у Свилен

ДАФИНКА — нейна дъщеря, 20-годишна

ПОРУЧИК ДОЙЧИНОВ — годеник на Дафинка

ЛЕКАР

АКУШЕРКА

СЛУГИНЯ

Режисьор (на рампата, пред спусната завеса чете, седнал на стол). Три века богомилска ерес… И преследвания, мъчилища, гибел върху огнени клади… И масови забягвания в чужбина!

Три века! Едно след друго българските семейства са се лишавали от своите стопани, жените — от своите съпрузи и децата — от своите бащи.

Ето така българският бит е дошел до една странност, непозната в живота на никой друг европейски народ.

В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата — и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!“

А знайно е, че във всички европейски народи (включително и у най-близкия до нас — сърбите) битовият повик е: „Пази боже от тъща!“ Изключение правят само израилтяните в европейските страни. И в техния бит днес поради религиозните преследвания в средните векове авторитетът на майката в интимния семеен живот е изместил авторитета на бащата. Така битовият повик и сред евреите днес е: „Пази боже от свекърва!“

Тази изключителна особеност на българския бит е дадена в комедията, която ще играем тази вечер. Четвърт век вече тя не слиза от българската сцена, играна е и в последното българско село, а мина и в чужбина. Този успех на нашата комедия не се дължи само на „сляпо вдъхновение“. По признанието на автора й той е работил комедията си „Свекърва“ с пълно съзнание, че прави значително завоевание за българските поколения: открива им основните черти в характера и в психологията на нашия народ. А неоспорима е мъдростта, която крие възгласът: „Познайте си народа, за да познаете себе си!“

Широка стая в нова къща. Полустъклени врати откриват в дъното коридор и антре над долен полуетаж. Посред — валчеста маса с албуми и портрети. Отдясно прозорци с данталени завеси, отляво врата. Слънчев пролетен ден.

Костанда, после Дечка

Из вратата отляво се слуша женски глъч и се сипват паници.

Костанда. Мари, поразия слугиня, да ти изсъхнеха ръцете макар!

Гласът на Дечка. Стига бе, мамо. Ох, господи, човек и ум да има, ще го изгуби с тебе!

Костанда (подава се на вратата отляво) . Не се заядай, снахо, нека се учи! Аз главата й ще счупя!

Гласът на Дечка. Пак ли да ни слуша махалата ма!

Костанда. Като не искаш да ни слуша махалата, учи си слугинята на скопос — ей че и слугиня имаш.

Гласът на Дечка. Невидели ми се мен и слугинята, и животът.

Глъч. Слугинята плаче.

Костанда (все още на вратата отляво) . В гората си расла, снахо, в гората! И не знаеш ни какво вършиш, ни какво говориш.

Гласът на Дечка. Чух, чух — затвори сега, че вее.

Костанда. Дано те отвееше, боже, прости ме! От чия къща ме пъдиш мари?

Гласът на Дечка. Кой те пъди бе, мале. Затвори само вратата.

Костанда (затваря вратата) . Да ти се е затворила тя и никога да не ти се е отваряла! (Подслушва и отваря пак.) Само една бучка захар да туриш в кафето, че син ми не го обича сладко. (Зачудена, разтваря съвсем вратата.) Снахо, защо пък плачеш сега? Та очите ли ти извадихме, Дечке? Мъж съм ти дала мари, мъж като планина; от къс месо съм го отгледала, с тебе да го почерня!

Дечка (бледа, в положение, прекосва край старата) . Стига, притъмня ми вече! (Сяда на стола до стената и плаче.)

Костанда. От какво ти е притъмняло, снахо? Кажи да чуем! Дрехи ли си нямаш от нови по-нови, яденето ти ли не е ядене, пиенето ти ли не е пиене и в село ли живееш, а не в къщи-сараи? От бога се побой, Дечке, ако от хората срама нямаш: слугиня рече, слугиня имаш…

Дечка (става и размахва ръце) . Не се може — не мога аз вече тука!

Костанда (прекръства се) . Света Богородично, виж ти думи! На какво ще ни се гордееш, снахо, на какво и на що? Да не са те повивали в свила и коприна и да не са те алайки на ръце носили?