Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

ДОН ФЕРДИНАНД I, кастилски крал

ДОНА УРАКА, кастилска инфанта

ДОН ДИЕГО, баща на дон Родриго

ДОН ГОМЕС, граф дьо Гормас, баща на Химена

ДОН РОДРИГО, любовник на Химена

ДОН САНЧО, влюбен в Химена

ДОН АРИАС, кастилски благородник

ДОН АЛОНЗО, кастилски благородник

ХИМЕНА, дъщеря на дон Гомес

ЛЕОНОРА, възпитателка на инфантата

ЕЛВИРА, възпитателка на Химена

ПАЖна инфантата

Място на действието — Севиля, 1636 г.

ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ХИМЕНА

Елвира, искрено ли ми разказа всичко?

Не скри ли нищо ти от бащините думи?

ЕЛВИРА

От тия думи аз съм още възхитена:

тъй силно, както вий обичате Родриго,

баща ви го цени — дори, ако сега

прочела съм добре в душата му, ще иска

да откликнете.

ХИМЕНА

Кажи, какво те кара

да мислиш, че е той съгласен с моя избор?

Надежда мога ли да имам — научи ме,

такива думи днес се чуват не тъй често;

нима предричаш ти за нашата любов

такава свобода — да се яви открито!

Какво ти каза той за тайните, пред тебе

разкривани от тях, от Санчо и Родриго?

Ти не изтъкна ли каква неравност има —

и аз защо клоня към едного от тях?

ЕЛВИРА

Не, вашето сърце представих безразлично,

че не тупти за тях, нито руши надежди,

че без да гледа то студено или мило,

ще избере съпруг по бащина повеля.

Остана възхитен от тая почит той —

ликът му, думите показваха това —

и тъй като пред вас ще трябва да повторя,

послушайте, какво ми каза той набързо:

„Тя има право; те достойни са за нея,

от благородна кръв, кръв храбра, вярна те са,

и двама млади са, но лесно доблестта

на смели прадеди в очите им възпламва.

Особено в лика на дон Родриго всяка

черта издава мъж от знатен произход

и неговият дом е тъй богат с военни,

че те се раждат там всред лаври. На баща му,

догдето в сила бе, безпримерната храброст

бе чудо истинско; и на това чело

изрязаните бръчки още ни говорят

за подвизи, за туй, що някога е бил.

Аз чакам у сина да видя пак бащата.

Харесва ми се туй, че него дъщеря ми

обикнала е днес.“ И тръгна към съвета.

От времето възпрян, прекъсна той речта си,

започната едвам. Но аз разбрах, че много

между двамината не ще се колебае.

Ще трябва възпитател за сина на краля —

и този избор, тая чест висока нему

без друго ще се падне; никакъв съперник

не застрашава рядката му храброст, както

високи подвизи го правят несравним,

в надеждата си той не ще познае равен;

и тъй като склонил е дон Родриго своя

баща; да му предложи след съвета — вам

оставям да отсъдите сама дали

ще бъдат вашите желания така

изпълнени.

ХИМЕНА

Сякаш моята душа

не смее да приеме тая радост. Само

един миг би могъл да измени съдбата,

боя се от беда всред туй голямо щастие.

ЕЛВИРА

Ще видите, страхът щастливо че ви мами.

ХИМЕНА

Да чакаме тогаз какъв ще бъде краят.

ИНФАНТАТА, ЛЕОНОРА, ПАЖЪТ

ИНФАНТАТА

Идете, паже, и кажете на Химена,

че се забави днес да се яви пред мене,

и с леността си тъй ранява мойта обич.

ПАЖЪТ излиза.

ЛЕОНОРА

Госпожо, всеки ден все същото желание,

все същия въпрос аз чувам всеки ден —

догде е стигнала към него любовта й.

ИНФАНТАТА

Не без причина е: принудих я почти

стрелите, що я нараниха, да приеме.

Родриго люби тя, представих й го аз,

Родриго победи чрез мене гордостта й;

щом тия влюбени така ги свързах, трябва

сама да туря край на техните страдания.

ЛЕОНОРА

Госпожо, но все пак всред техните сполуки

издавате една безкрайна скръб. Нима

в това сърце велико — любовта, която

изпълня с радост тях — печал дълбока буди,

и туй внимание, което им дарите,

щастливи щом са те, нещастна ли ви прави?

Но аз, нескромната, си позволявам много.

ИНФАНТАТА

Прикрита, двойно по-голяма е скръбта ми.

Най-сетне чуй ме, чуй ме как се борих, чуй

от пристъпи как браня свойта добродетел.

Тиран е любовта — тя никого не жали:

аз любя тоя млад любовник, тоя рицар,

на друга подарен.