Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

Иди, с надменника изпитай смелостта си:

такваз обида само с кръв се мий — върви,

умри или убий. Но знай, не се мами,

с такъв опасен враг те пращам да се биеш:

аз съм го виждал, цял потънал в кръв и прах,

навред да сее страх, всред цялата войска,

от храбростта му сам съм виждал ескадрони,

разбити със стотици; още нещо чуй,

не е той само воин, пълководец славен,

той…

ДОН РОДРИГО

Довършете.

ДОН ДИЕГО

Той — баща е на Химена.

ДОН РОДРИГО

Баща…

ДОН ДИЕГО

Не отговаряй, зная любовта ти;

безсрамният не е достоен за живот.

Обидата по-тежка е, когато иде

от оскърбител скъп. Ти знаеш вече всичко,

за двама би могъл сега да отмъстиш;

о, покажи, че си достоен за баща си!

Аз ще оплаквам сам печалните си дни,

а ти върви, лети — и отмъсти за нас!

ДОН РОДРИГО

Пронизано е моето сърце

от удар неочакван, удар смъртоносен,

на справедлива свада жалък отмъстител,

и на несправедлива строгост клет прицел,

стоя бездвижен аз, душата ми се вие

под удар, който я убива.

Аз виждах увенчана обичта си.

О, Боже, чудна мъка!

В обидата баща ми оскърбен е,

бащата на Химена — оскърбител!

Каква борба в душата ми кипи!

Въстава моята любов против честта ми;

послушам ли баща си, губя свойта мила:

сърцето пали той, ръката тя задържа.

Да измениш на своята любов или

живот безсрамен да живееш —

печален избор! Безпределно зло!

О, Боже, чудна мъка!

Да премълча обидата или

бащата на Химена да накажа?

Баща, любима, чест, любов — суров

и благороден дълг, принуда сладка, всички

наслади мои мъртви са — или помръква

и славата за мен — злочест, или ще бъда

ненужен на света. Надежда страшна, скъпа

на честната, но влюбена душа,

достоен враг на щастие безкрайно,

о, меч, о, моя мъка,

дали си ми дарен да отмъстя —

или дарен Химена да погубя?

Да избера смъртта е по-добре.

Аз длъжен съм пред свойта мила, пред баща си:

ако си отмъстя, гневът й ще ме стигне,

ако не отмъстя, ще ме презре и тя.

Или ще изменя на своята надежда,

или за нея ставам недостоен.

За болката ми няма лек — расте,

когато я лекувам.

И щом смъртта ме чака, да умра,

без да съм оскърбил поне Химена.

Но да умра, преди да отмъстя!

Да диря смърт тъй гибелна за свойта слава!

С такъв позор Испания да ме запомни,

че зле съм защитил честта на своя дом!

И то за любовта, която чезне вече

пред моята изгубена душа!

Но стига тая мисъл ме примамва,

усилва тя скръбта ми.

Ръката да спаси поне честта,

най-после щом Химена ще изгубя.

Да, моят дух се беше заблудил.

Най-първо на баща си аз дължа. И в бой ли

или от скръб загина, чиста ще предам

кръвта си, както съм я някога получил.

Аз вече се виня за своята небрежност.

Да отмъстя по-скоро;

и засрамен, че тъй се двоумих,

да ме не спира мисълта,

че оскърбен баща ми е сега,

че оскърбител е бащата на Химена.

ДОН АРИАС, ГРАФЪТ

ГРАФЪТ

Признавам между нас, щом тия думи чух,

кръвта ми закипя и взе да се бунтува;

но станалото днес не може се поправи.

ДОН АРИАС

Пред краля смелостта ви трябва да отстъпи;

с участие той случката следи, гневът му

над вас ще се излее властно. Па и вие

не можете се защити законно: санът

на оскърбения, голямата обида

изискват подчиненост — тя не е

обикновено удовлетворение.

ГРАФЪТ

Животът ми е в кралските ръце.

ДОН АРИАС

Много

след грешката сте се увлекли. Кралят още

обича своя граф; гнева му успокойте.

Той казва: „Искам туй“; бъдете вий покорен.

ГРАФЪТ

За да запазя аз честта си, господине;

не ще е грях голям да бъда непокорен;

па и да е голям, заслуги имам много,

за да го изличат.

ДОН АРИАС

Каквото дело славно

и важно да извършиш, никога не е

пред своя поданик за нещо длъжен кралят.

Вий мамите се много — който служи честно

на своя крал, дълга си само изпълнява.

Погубвате се с тая самовяра.

ГРАФЪТ

Бих ви

повярвал, след като опитам.

ДОН АРИАС

Вие трябва

да се боите от властта на краля.

ГРАФЪТ

Само

един-едничък ден не може ме погуби.

С величието си той нека ме накаже,

загина ли, загива цялата държава.

ДОН АРИАС