Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

Как! Вий не се боите от властта върховна…

ГРАФЪТ

От скиптъра, без мене който в миг би паднал!

Живота ми скъпи безмерно той — ще падне

с главата ми и кралската корона.

ДОН АРИАС

Дайте

на разума възможност мъдро да обмисли

решението ви.

ГРАФЪТ

Обмислено е вече.

ДОН АРИАС

Но що да кажа? Все пак трябва да доложа.

ГРАФЪТ

Че тоя срам съвсем не мога да приема.

ДОН АРИАС

Но чуйте ме, кралете имат пълна власт.

ГРАФЪТ

Да не говорим, стига — жребият е хвърлен.

ДОН АРИАС

Прощавайте, напразно щом ви убеждавам;

все пак всред лаврите очаквайте и гръм.

ГРАФЪТ

Без страх очаквам тоя гръм.

ДОН АРИАС

Но не напусто.

ГРАФЪТ

Задоволен така ще видим дон Диего.

(Остава сам.)

Не плаши ме смъртта, заплахи ме не стряскат,

над вси немилости сърцето ми стои;

нещастен бих могъл все още да живея,

ала не бих живял без чест на този свят.

ГРАФЪТ, ДОН РОДРИГО

ДОН РОДРИГО

Две думи, графе.

ГРАФЪТ

Говори.

ДОН РОДРИГО

Разсей това

съмнение. Познаваш ли Диего?

ГРАФЪТ

Да.

ДОН РОДРИГО

По-тихо! Знаеш ли, че тоя старец беше

честта и доблестта, самата добродетел

на свойто време?

ГРАФЪТ

Може би.

ДОН РОДРИГО

Ти знаеш ли,

че неговата кръв в очите ми пламти?

ГРАФЪТ

Какво от туй?

ДОН РОДРИГО

На четири оттука крачки

ще те науча.

ГРАФЪТ

Млад високомерен момък!

ДОН РОДРИГО

Да, аз съм млад; но благородните души

годините не чакат, за да бъдат храбри.

ГРАФЪТ

Да се сравняваш с мен! Суетен кой те прави,

ти никога не си оръжие видял.

ДОН РОДРИГО

Подобните на мен веднага се познават,

за своите опити те искат своя майстор.

ГРАФЪТ

Ти знаеш ли ме кой съм?

ДОН РОДРИГО

Да, и всеки друг

от ужас би примрял, щом чуе твойто име.

На тия палми, що главата ти покриват,

изписана прочитам сякаш свойта гибел.

Безумец, аз нападам вечен победител;

но смелото сърце и сила ще ми вдъхне.

Че който отмъщава за баща си — няма

за него невъзможно. Твоята ръка

непобедена е, но не — непобедима.

ГРАФЪТ

Откривах всеки ден това сърце велико,

аз виждах в тебе на Кастилия честта

и свойта дъщеря със радост ти обричах.

Познавам твоята любов и възхитен,

аз виждам я, че гасне пред дълга; че тоя

великодушен плам пред нея не бледнее;

заслужва мойта почит твойта добродетел

и аз не съм се лъгал в избора, като

за зет съм пожелал такъв отличен рицар;

но чувствувам към тебе жалост в тоя миг;

аз твоя дух ценя, оплаквам младостта ти.

Злокобен удар не опитвай — от неравна

борба освободи ми храбростта; от тая

победа ми се пада много малко чест:

победа без опасност — тържество без слава.

Ще мислят винаги, че лесно съм надвил

и само жал за твойта смърт ще ми остане.

ДОН РОДРИГО

Сменява твойта дързост недостойна жал:

честта ми ти отне — боиш се за живота?

ГРАФЪТ

Махни се!

ДОН РОДРИГО

Да вървим! Без приказки.

ГРАФЪТ

Нима

не искаш ти живот?

ДОН РОДРИГО

От смърт ли се боиш?

ГРАФЪТ

Ела, ти имаш право: който преживява

за миг чест бащинска, позорен син е той.

ИНФАНТАТА, ХИМЕНА, ЛЕОНОРА

ИНФАНТАТА

Смири, Химена, свойта скръб смири. Бъди

в нещастието твърда. Пак покой ще видиш

след тая лека буря; малък облак крие

на твойто щастие лика — и нищо ти

не си изгубила от туй, че закъснява.

ХИМЕНА

Тревожното сърце не смей да се надява.

Заспалото море внезапна буря стряска

и носи ни страха от сигурна разруха —

в пристанището аз, не се съмнявам, гина.

Аз любех, бях любима, нашите бащи

съгласни бяха — туй разказвах ви през оня

нещастен миг, когато пламвала враждата —

и тая съдбоносна вест, която чухте,

навеки разруши утехата да чакам.

Омразно себелюбие, проклета страст,

най-благородните изпитват твойта власт!

Неумолима чест, какви въздишки, сълзи

на моите желания ще струваш ти!

ИНФАНТАТА

Защо се ти боиш от тяхната вражда:

за миг се тя роди, за миг пак ще угасне.