Иван Вазов: Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Никола Балтов, министър

Аничка, дъщеря му

Баба Дона, Балтова майка

Станчо Квасников, роднина на Балтова; старец с лице здраво, червендалесто; облечен във френски шаячеви дрехи

Жеко Хоров, младеж, наконтен и лекомислен

Какавидов, дребен човечец, дрипаво облечен

Боздугански, человек на средна възраст, с големи мустаци, завехтял. Пернат

Г-жа Терзийска, хубавелка, модно облечена жена

Чалканов, депутат

Драмков, вестникар

Стоянка, слугиня, вакарелка, у Балтови

Илия, бивши вестовой

Разсилен

Действието става в София.

Кабинетът на Балтова. Писалищен стол с книжа отгоре и цветарник. Канапе отляво; кресла, огледало; отляво и дясно врати; прозорец в дъното. Телефонен апарат до него. Баба Дона сели на канапето и плете, Стоянка права.

Баба Дона и Стоянка.

Баба Дона. Забравяш мари, Стоянке, забравяш много: къде ти е умът? Казвам ти: заключвай портите — ти ги оставяш като хан да зеят; пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо. Какво, гемии ли имаш на морето, та умът ти не стои в главата?

Стоянка. Ами прости сме, госпожо. Аз да имах повече ум, щях да стана майорка.

Баба Дона. Имаш ти, ама за дяволии. Кой е тоя вестовой, дето та иде често на гости?

Стоянка. Вестовоят на капитан Шийкова. Днес го уволниха.

Баба Дона. Защо иде?

Стоянка(срамежливо) . Тъй…

Баба Дона(усмихнато) . Да не би да се вземете?

Стоянка. Не, иска ми служба.

Баба Дона. Дай му. Каква служба?

Стоянка. Разсилен. Госпожо, помоли и ти господаря.

Баба Дона. Та аз само това правя я! Господарят ти няма мира от просители ни в министерството, ни у дома. Всичко гракнало за служба. А сърцето му милостиво. Кой се кашли там? Пак си оставила отворено. (Влиза Какавидов отдясно.)

Горните и Какавидов.

Какавидов(кланя се) . Добрутро, почитаема госпожо! (Подава си ръката.)

Баба Дона. Дал бог добро, господине. (Ръкува се.) Кой сте, ваша милост?

Какавидов. Кой? Аз ли?

Баба Дона. Да.

Какавидов(ухилено) . Вий ме познавате, госпожо.

Баба Дона. Отде ви познавам?

Какавидов. Тая пролет се видяхме в Княжево.

Баба Дона. Тъй ли?

Какавидов. Вий вървяхте в кола из шосето край вадата, а пък аз минувах мостчето и се подхлъзнах и паднах във водата. А вие се изсмяхте и рекохте: „Тоя пък направи баня!“ Тогава аз ви са поклоних. Помните ли?

Баба Дона(усмихнато) . Не помня. Вий кой бяхте?

Какавидов. Кой, аз ли?

Баба Дона. Да, вий.

Какавидов. Какавидов. Извинете… Пет дечица, госпожо, а жена ми е вече в трудно положение и едно скоро ще се осъществи.

Баба Дона. Как?

Какавидов. На път е тоест. Прощавайте. (Стоянка се смее.) С него ставаме осем гърла. А аз — тъй ме видиш: празен. При нашето учение няма да идем да копаем я… Госпожо, помолете господин министъра! Вий баща, вий майка. (Искай целуне ръка.)

Баба Дона(отдръпва си ръката) . Недей, недей, добре. Ти познаваш ли се със сина ми?

Какавидов. Кой, аз ли? Как не? Познаваме се от Калково още. Когато минаха министрите оттам, аз ги посрещнах в селото и им държах слово.

Баба Дона. Ваша милост е оратор?

Какавидов. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. (Стоянка излиза.)

Баба Дона. Ха, вий там служехте?

Какавидов. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят.

Баба Дона. Каква служба искате?

Какавидов. Митничарят в Харманлий бере душа.

Баба Дона. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е?

Какавидов. Не е роднина.

Баба Дона. А вие каква служба искате?

Какавидов. Неговото място.

Баба Дона. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа?

Какавидов. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни.