Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Хоров. Сестра на един конт, роднина на президента Карно. От аристократическия свят. Запознахме се с нея на връх Монблан.

Аничка. Моля, господин Хоров, прочетете.

Хоров (става и вади ръкописа) . Имайте предвид, че това е просто фантазия… (Чете с декламация.)

Аничка (усмихнато) . Хубавичко.

Хоров. Може да ви се види малко тъмно?

Аничка. Да, малко тъмничко, тоест до трансформацията, а после вече е ясно. Но аз не съм компетентна.

Хоров. Само дълбокото е тъмно. А истинската поезия трябва да бъде малко тъмна. Но аз злоупотребих с вашето великодушие и ви задържах. Но това беше plus fort que moi. (Става.)

Аничка. Извинете, никак. (Става.)

Хоров. Когато един човек дотегне другиму, това е дебелащина; и когато този друг е едно очарователно същество — то е престъпление. А с господин баща си говорихте ли?

Аничка. Да, да, и той пожела да ви види… За жалост, е занят сега. Заповядайте по единайсет часа.

Хоров. Благодаря, благодаря! Mille merci, до свиждане… (Целува й ръка и излиза.)

Аничка (сама) . Каква светкост! Колко симпатичен! Наистина, жалко ще бъде такъв образован младеж да се зарови в някой чифлик по селата. (Мисли малко.) Но тая мадмуазел де Ноарвил?… Дали е много хубава?… Ах, боже, аз се забави? (Излиза отдясно. Балтов влиза отляво.)

Балтов.

Балтов (извръща се към вратата) . Стоянке, кажи на останалите да ме чакат в министерството и заключи вратнята не пускайте вече. (Сяда.) Решително, аз съм обезкуражен. Просители, просители, наводнение! Една полуда. Цяла България сякаш се е спуснала за служби. Нито вкъщи имам ш нито в министерството мога да работя. Става несносна тиранията на положението ми. Да не беше малодушие, щях откажа още първата неделя. Докторът ми не позволява да изляза извън; но и тука съм в обсада. (Влиза Квасников с запалена цигара в ръка.)

Балтов и Квасников.

Квасников. Помози бог, Николчо.

Балтов (става) . О, дядо Станчо, добре дошъл! От много години не бяхме се виждали! (Ръкува се.) Седнете. (Посочва му стол.)

Квасников. Добре заварил, Николчо. Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да обиколя, роднина сме: ще ме пита бабата за вази. Побъбрахме си вътре и с кака Дона. (Сяда и си туря шапката на масата.)

Балтов (сяда) . Как си със здравето?

Квасников (шеговито) . Видиш ме, жълт съм като керемида във вода. Много ти здраве. (Сериозно.) Какви са тия хора долу? И в коридора, и на улицата.

Балтов (натъртено) . Кандидати за държавната трапеза, просители за служба.

Квасников. Та тъй разваляте нашите българи я! Нека работят, джанъм!

Балтов. Ела, та им кажи. Чакат все на улицата, трупат се в коридорите на министерството, пълнят двора ми, мяркат се пред трапезата ми, кога обядвам. Нямам мирен залък. Това е само у мене, представи си какво е и другаде! Обаждат се никога неподозирани роднини и роднини на роднините им, откриват се безчислени приятели, от които за пръв път узнавам за някакви някъде техни услуги, на мене или на баща ми, или на дяда ми. Препоръки, картички от депутати, които обещавали служби при изборите, валят, по грамади всеки ден събирам. А сега, откак временно управлявам още две министерства — то е ужас.

Квасников (пуши) . Мързеливи години, никой не ще да работи. На̀, и моят чапкънин Пенчо…

Балтов (пресича го) . Наплашил съм се и в улицата, когато вървя. Има един Какавидов: завчера на Дондуков булевард ме нападна с един рояк деца, разпискаха се, задърпаха ми полите. Баща им ги учеше и насъскваше така… На̀, там в двора има един Зурлов. Знам го берберин. Иде за служба горски стражар или пък економ в пансиона при девическата гимназия. Защо? Че бръснал някога баща ми. Друг пък — един бакалин, понеже се подслоних веднъж в дюкяна му, че липна дъжд, вече ме не оставя на мира, станах му длъжен; иска да затваря дюкяна, да стане чиновник. Там пък друг, селянин, мой избирател. Напуснал нивата, иска разсилен… Абе защо бе, бай Стойчо? „Аз, каже, знам писмо.“ Изгубиха се у нас, дядо Станчо, старите добродетели. Освободихме се, ама се и разпасахме. Бягаме от работа. Работят и богатеят у нас чужденците, а ние ставаме службаши, докат достигнем да им станем слуги… Цял ден такива ми са гостите: все службогонци. Ти си може би първият, който ми идеш на гости не с тая цел.