Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Квасников (шеговито) . Ти и да ми кажеш, че съм стар, не те вярвам… А ти каква си гиздосия!… Да те заплюй човек, да не урочасаш. Помна те, кога беше такова ей чирепче още и спеше с куклите си.

Аничка. Ще се видим пак, дядо Станчо! (Тръгва наляво.) Тате, не забравяй каквото ми обеща за господин Хоров. Най-горещо го препоръчвам на твоето великодушие. Той ще дойде.

Балтов. Добре. (Аничка излиза.)

Квасников (изглежда подире й: На Балтова) Само един царски син е достоен за такова момиче. Не харесахте ли още някого?

Балтов. По тоя въпрос съм и оставил съвършено самостоятелна, дядо Станчо. Казал й съм го: когото си избере ще го одобря. Не искам да изнасилям сърцето й. Но нека да гледа щото оня, който й поиска ръката, да стори това за нея, а не за баща й, че е министър. Умна е, да си отваря очите.

Квасников. Е, тука не скланям. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Коса дълга — ум къс, рекли са го хората… Моята Нонка знаеш ли как ме взема? Би я баща й, па я годи за мене. Той по отбираше. А тя лудееше за един чапкънин, който сега подлага ръка. А сега — честита, дядо ти Станчо пръв в Харманлий и с дванайсет деца челядник.

Балтов (усмихнато) . Тринайсет ги броихме, дядо Станчо.

Квасников. И аз съм забравил сметката им.

Балтов (сее се.) Да те поживи господ! Дядо Станчо, извини. (Излиза.)

Баба Дона (гледа подире му) . Пак го подириха няколко души в коридора. Никола днес не е здрав, па и много работа има, а не го оставят да си отдъхне. Цяло наказание.

Квасников. Имам десет ли, единайсет ли сина, колко са… Като си ида, клетва ще им дам: министър никой да не става! (Влиза госпожа Терзийска.)

Баба Дона, Квасников и г-жа Терзийска, после Стоянка.

Баба Дона. Заповядайте, госпожо.

Г-жа Терзийска. Аз пак ви безпокоя. Госпожицата тук ли е?

Баба Дона. Тука е, седнете. (На Квасников.) Г-жа Терзийска, приятелка Аничкина от училището. (Г-жа Терзийска се кланя и сяда.)

Квасников (ниско) . Не е лоша.

Баба Дона. Син ми е много улисан сега, подиробед е по-свободен… Та мъж ви е без служба пак?

Г-жа Терзийска. Да, госпожо. Представете си нашето плачевно положение. И с деца! (Продължава да й говори тихо.)

Квасников (ниско) . Не се види плачевно положение по премените й… Но кой знае, човек се лъже отвън. Нали има дума: коприна носи, коприва яде. Лъжлив свят днешният.

Баба Дона (високо) . Ще помоля и аз Никола, ще свършим, не се грижете.

Г-жа Терзийска (бърше си очите с кърпица) .

Квасников. Не плачи, госпожо. (Ниско.) Когато видя млада жена, че плаче, и мен ми дохаждат сълзи на гърлото и тогава нищо не можа да й откажа.

Г-жа Терзийска. Скокнах и дойдох самичка да потропам. Господин министъра нямам чест да познавам, но го знам, че е великодушен към нещастните. Имам и картички от няколко влиятелни депутати. (Пак си брише очите.)

Квасников (ниско) . Аз съм уверен, че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Мъж с хубава жена не остаят на пътя. (Влиза Стоянка и носи на блюдо кафета и три чаши с бенедиктин.)

Баба Дона (на г-жа Терзийска) . Вие имахте и сестра? Де е?

Г-жа Терзийска (взима кафето) . Госпожа Домузова? Тя е сега учителка в Трън.

Квасников. Че дава ли воля законът такова име в училището — Домузова? (Изпива чашка бенедиктин и взима кафето си.)

Г-жа Терзийска (усмихната) . Това не е кусур.

Квасников (сърба шумно) . Аз знаех една в Харманлий, ама такова едно чудато име носеше, да те досрамее: Безгащева. Еле се прекръсти, та остана само Гащева.

Г-жа Терзийска (изсмива се) .

Квасников. Накара я общината. (Клати чашата с кафето и пак сърба.) А господин Домузов дека е?

Г-жа Терзийска. От три години учител в Добрич.

Квасников. Той в Добрич, а тя в Трън. На двата края. Е че виждат ли се понякога?

Г-жа Терзийска. Пишат си само.

Стоянка излиза.

Квасников. Ударили го на кярове. Че как могат тъй?… Аз моята баба от вратата навън я не пущам сама, дето се вика — без нея не може един ден.

Г-жа Терзийска (усмихната) . Вие голямо недоверие имате към жените.