Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Квасников. Не им вярвам, правото да си кажа Жена и кокошка синор нямат.

Г-жа Терзийска (смее се) . Тъй, тъй, господине Има и друга дума: „Ако ти е драга, не я пущай през прага.“ То било едно време.

Квасников. Как едно време? Г-жа Терзийска. Когато жените са били робини… А сега е нов век и жените са свободни човеци.

КвасниковПрощавайте, ама господин Терзийски трябва да бъде мухльо?

Г-жа Терзийска. Защо?

Квасников. Защото виждам, че у вас кокошката пее.

Г-жа Терзийска (смее се) . Стига са пели петлите.

Квасников. Е, аз не бих пуснал мойта булка да ми търси служба… Пребил бих я.

Г-жа Терзийска (смее се) . Вие сте ревниви като турчин. Квасников. Под кофа̀р жената, под кофа̀р жената! Г-жа Терзийска. Ех, ще я изядат ли мъжете?

Квасников (пуши) . Абе няма да я изядат, коя са изяли?…

Баба Дона (на Квасникова). Станчо, сега е друг светът…Пък ние си харесваме все старото време…

Г-жа Терзийска (става) . Аз тогава ще дойда следобед, госпожо, и Аничка да видя… Сбогом. (Отива до вратата и се обръща към Квасникова.) Сбогом, господин Квасников, па и вие походатайствувайте за нас пред господин министъра.

Квасников. Добре, добре, госпожо. (Кланя й се.)

Баба Дона. Да те изпратя. (Излиза с Терзийска.)

Квасников и Стоянка.

Квасников (на себе си) . Аз, чини ми се, много се вгледах в нейна милост. Какво ли си рече кака Дона: „На бивола окото все в просото.“ (Сръбва от другата чаша бенедиктин.) Мцъ! Това нещо хем па̀ри, хем гъделичка гърлото, хем сладй душата. (Повдига чашата.) Тоя цвят — божигробски кехлибар. (Допива чашата.) Мцъ! Да купя армаган едно шише на бабата. Дали ще е скъпо?

Стоянка (влиза отдясно) . Един господар даде тая картичка. (Подава му картичка.)

Квасников. Че нали не пускате никого?

Стоянка (като дига блюдото) . Госпожата за него заръча да го пуснем, когато дойде.

Квасников (гледа картичката) . Това е по френски. Остави тука да го не разлееш. (Взима от Стоянка блюдото и го оставя пак на масата.) Твоят юнак ще го направим разсилен, каза ми баба ти Дона. Защо се така изчерви като кюстендилска ябълка? Да вземе човек да я хрусне тая пущина. (Стоянка отстъпва срамежливо.) Не се бой мари! Па ще се ожениш, нали?

Стоянка (лукаво) . Че знам ли?

Квасников. Па да се трудите и вие колкото можете, че на царщината трябват солдати. На дяда ти Станча дузина ги даде господ, ама и дядо ти Станчо не дрема. (Стоянка избягва.) Та тия дяволи шопи нямат нужда от съвети: вчера един четеше във вестника, че една радомирченка родила три изведнаж. (Погледва към вратата.) А! Влезте, влезте. (Влиза Хоров.)

Квасников и Хоров.

Хоров (кланя се вежливо) . Имам чест да се представя.

Квасников (взира се в него) . Вие нали сте Жечко, на Димитра Бухалът момчето?

Хоров. Да. (Ниско.) Познавал се с баща ми!… Каква безцеремонност.

Квасников (сяда) . Порасъл си бе!

Хоров (ниско) . И ръка не подаде!

Квасников. Баща ви държи ли чифлика още?

Хоров. Държи го. (Ниско.) Не ме кани да седна!

Квасников. Как е чифликът? (Изпива третата чашка.)

Хоров. Аз не ходих в Бургас, а ида от Швейцария право, господин министре.

Квасников (ниско, усмихнат) . Той ме взима за министър! (Високо.) Там какво учихте.

Хоров (ниско) . Чудно! Тя ми каза, че му е говорила. (Високо.) Както мисля да знаете, свърших земледелческото училище в Лозана.

Квасников (задоволен) . А! Това е добро. Добре че не е адвокатлък. Аз мразя адвокатите. Всичките са мюзефири От сламката планина правят. (Посочва му стол.) Седнете.

Хоров. Благодаря. (Сяда.)

Квасников (пуши няколко време) . Там евтино ли е?

Хоров. Доста евтин живот.

Квасников. Житата станаха ли тая година?

Хоров. Не съм обърнал внимание. Та Швейцария е повече планинска страна, както знаете.

Квасников. Знам, знам. (Пуши и мисли.) А сега ще идете на чифлика да помагате на баща си? Радвам се.

Хоров (с принужден вид) . Аз собствено…