Иван Вазов - Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Квасников (пресича го) . Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Днес кьорав и сакат службаш иска да стане, тъй ли?

Хоров (със същия вид) . Собствено аз мисля…

Квасников (пресича го) . Знам, и вие мислите като мене. Затова ви почитам, а има други… На, одеве това приказвахме тука: берберин хвърлил бръснача, търговецът аршина, селянинът ралото — искат служби. Всичките искат търтеи да бъдат на народния гръб. Ами кой ще работи тогава? Кой ще поддържа държавата? Поздравете баща си.

Хоров. Аз по-после ще го заобиколя. А сега съм в намерение да остана тука.

Квасников. Ще останете тука?

Хоров. Тъй мисля. Това, което говорихте, е вярно… Аз обаче не чувствувам призвание към това поприще и желая да остана в София, като един културен център, вий разбирате… (Брише си челото.)

Квасников. Че тук има ли по земледелието нещо?

Хоров. Как по земледелието?

Квасников. Тъй, земледелческа работа.

Хоров (ниско) . Как се втелява! (Високо.) Не, някоя служба, разумява се… нещо по-съответствено с природата ми. (Ниско.) А тя ми каза, че му е говорила! (Брише си потта.)

Квасников (ниско) . И тоя иска служба и ме взима за министър! И тая хубава! Нека му не обаждам. Чакай да по-изповядам тоя лорд Горчаков. (Високо.) А каква служба желаете, господин Дворянски?

Хоров. Как?

Квасников. Сбърках нещо… Каква служба да ви дадем?

Хоров. Има сега длъжност началник на вероизповедния отдел в управляваното от вас сега Министерство на външните работи.

Квасников. Има. Харесва ли ви се?

Хоров. Добра е, колкото засега. (Усмихнато.) По духовната част, но това не значи нищо.

Квасников. Че вие с духовници ли ще се разправяте? Духовно ли сте се учили?

Хоров (усмихнато) . Вие сте разположени за шегобийство, господин министре. (Ниско.) Кой ми казваше, че бил дебелак? Това е вярно.

Квасников. Не може. На тая духовна служба духовен човек ще турим.

Хоров. Духовен челяк?

Квасников. Тъй.

Хоров. Това не е необходимо според мене.

Квасников. Обходимо е, обходимо е. Ти друга служба искай.

Хоров (ниско) . Кой го направи министър тоя дръвник? (Високо.) Чух, че е вакантна длъжността директор на Държавната печатница. Аз я бих приел.

Квасников (пуши) . Че вие познавате ли от печатарство?

Хоров. Нужно ли е това?

Квасников. За Държавната печатница — държавен печата. Аз тъй разбирам: за берберница — берберин, за духовниците — духовник. Или вие инак мислите? Учил си земледелие, а искаш духовно да работиш, може ли това? То е, като аз да искам да стана фелдфебел.

Хоров (обиден) . Кажете ми: да или не, а не се подигравайте. (Става.)

Квасников. Жеко, я ти иди при баща си! Слушай моите съвети.

Хоров (сърдито) . Дръжте за вас съветите си. (Взима си шапката.)

Квасников (става) . Ами лошо ли ти казваме бре, момче? Имал си някаква „природа“, та искаш да станеш непотребен човек. Иди на чифлика, наглеждай го, труди се! Па хвани ралото, та покажи на простите селяни как трябва по новата наука да се оре земята.

Хоров (гневно) . Вие се забравяте!

Квасников. Че аз от тебе ли ще се свенявам? Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето.

Хоров. Вие говорите безобразия!

Квасников (ядосано) . Ти серсем ли си бе?

Хоров (отива към вратата) . Дивак!

Квасников. Не викай, клепоухо муле! (Подиря го.)

Хоров. Ръждив мозък! Мракобесник! Бухал!

Квасников. Чапкънино! Баща ти е бухал! Тьй ли се приказва на стар човек? (Дига една подвързана книга въз него.) Хай вън! Аз съм сега господарят тука.

Хоров. Дурак! (Изглежда го свирепо и излиза, като хлопва вратата.)

Квасников (сам) . Я го виж мечи син! Добре, че го не пернах с това… (Усмихва се.) И аз станах големец един път в живота си. Що ми трябваше? Ама сякаш тоя кехлибар в главата ми играеше ръченици и ми казваше: „Не му казвай кой си, не му казвай! Стани министър!“ (Смее се.) Е, ама съм лош и аз. Никола не би го приел тъй… Затова с тия сурови нърави все си остаям Станчо Квасникът. Нали го рекли: „На бодлива крава господ рога не дава.“ (Влиза Илия отдясно, в шопски дрехи, на глава със солдашка фуражка.)