Антон Страшимиров: Свекърва (комедия в пет действия)

Костанда (над колцата) . Ами като си го обичам повече от нея? Ох, сладкото ми, медено на баба! Поглеж го само, поглеж как ми е заспало захарно!

Баба Неделя. Все пак остави й го, Костандо. Като не ти цени добрината, защо да й обичаш детето?

Костанда. Как да го оставя ма, како Недельо, поглеж го — ох, елмазено на баба! Виж само, не е ли цял бащица, боже!… И не съм ли им майка ма, Недельо? Дошла през деня сватята и ми вика: не е най-после твое детето.

По стълбите се явява Свилен и отвежда лекар наляво през коридора.

Баба Неделя (следи ги с очи) . Защо трябваше сега лекар, само пари да се трошат. Нека се съмнеше, че ако не й мине.

Костанда (движи колцата) . Бог да ни е на помощ, Недельо! И само от зло сърце го прави. До обед беше на крака, а следобед й хрумна, ще изведела детето на двора, да дишало. Ами ако простине, горкото? И не й дадох. Поне да бяхме си казали нещо ма, Недельо — нищо не си казахме. Само я погледнах — тя избели очи и след час легна.

Баба Неделя. Не ми харесва вашето, госпожа Костандо, не ми харесва!

Костанда (движи колцата) . Та почнала бях да ти казвам, дошла сватята и ми вика: не е твое детето. Не било мое! Не е ли момчано? Повече е на бащата. Да беше женско, щеше да е друго… макар че, ох, Недельо, не ме послуша господ, не ми даде внучка! (Обърсва сухи очи и продължава.) А сватът Павли като рекъл: ще ми умориш сестрата! Да сме я изведели на село, на въздух да е, самичка с детето си… Взел, та подучил и лекаря — и той същото да казва. Какво им правя, боже, та толкова ме взеха на очи! Знам, все оттогаз е, когато изпъдих оная скопосница.

Баба Неделя. Хи-хи, те и мене оттогава мразят.

Костанда. И сега — да сме тръгнели по села, из балкани. Та къде ма, како Недельо, къде: зароби се син ми по лекари и лекарства! Хората снахи имат, сестро-о, а нашата… гледаха я толкова мъже, били и лекари! (Шум по стълбите.)

Баба Неделя. Гостенин ви иде.

В антрето се явява Кереков.

Костанда, И-и, сватът! (Бърза с колцата наляво.)

Кереков (на баба Неделя) . Доведоха ли лекар?

Баба Неделя (прекосва бързо край него и се закрива по стълбите) . Доведоха.

Костанда и Кереков

Кереков (на Костанда) . Къде бягаш, ха?

Костанда (закрива се наляво) . Ами, ще бягам. (Връща се без детето.) Защо ще бягам, в къщата съм си.

Кереков. Къде мъкнеш пак детето, защо го не оставиш при майка му?

Костанда. Широко ни е из къщи, свате, та го развеждаме, че си е наше и ни е мило да го оставяме при майка болна, като й не знаем още и болестта каква е.

Кереков. Ножица за тоя ти язичец тебе!

Костанда. Е, лоши сме ние, такива сме.

Кереков. А какво току сновете с ония отдолу?

Костанда. С кои бре?

Кереков. Да не е ударила око младата усойница да ти става втора снаха?

Костанда. Господи, момичето е годено за офицерин!

Кереков. Годено то… Такава снашица да ти се паднало на теб!

Из коридора отляво се явяват Свилен и лекар.

Костанда (излиза към кухнята) . Бога нямаш, свате, и дано го нямате никога.

Кереков (на лекаря) . Господин докторе. (На Свилен.) Остави ни за малко, Велчо.

Кереков и доктор Предов

Кереков. Моля ви се, господин докторе, туй вече става съмнително: вчера сестра ми беше съвсем здрава.

Доктор Предов. И пак е здрава, господин Кереков, като родилка разбирам. (Пали пура.) Изгубила си нервите жената: спазми в коремната част, неправилно сърце, безсилие… Аз ви казах: тя вече е намразила в тази къща и прозорците, и вратите, че ако обичате, и пода, по който върви: навред вижда свекърва си! Само детето я крепи, но свекървата и него й отнема! (Прощава се.) Така… Отведете я нейде на село да се види самичка с детето си. (На излизане.) Хе, злата свекърва е, господине, пукната злъчка. (Излиза.)

Кереков (сам ходи, хапе си мустаците и плюе) . Змии проклети! Полузаровени в земята и пак се зъбят на младостта! Отритнати от бога и прегърнали дявола! Хлътнали в пъкъла и плюят на рая! Хиени тризъби, вампири, караконджи! (Плюе и блъска с крак.) Велчо!

Кереков и Свилен

Свилен (посърнал, пристъпва лениво) . Ако ще се караш, бате Павле, по-добре…

Кереков. Няма вече по-добро и по-лошо! Избирай: майка си или жена си!

Свилен (ходи) . Ха сега, и туй било приказка.

Кереков. Ще решиш още сега, в този час, в тази минута!

Свилен. Какво да реша?

Кереков. Изпрати нанякъде майка си!