Антон Страшимиров: Свекърва (комедия в пет действия)

Костанда. Свате!

Кереков. Ст! Не ме гледай посивял, за една бълха черга изгарям: от теб ще искам сестра си! (Потръгва да излиза.)

Костанда (просълзява се) . Ами че аз я жаля повече от майка, господин Павли.

Кереков. Знам аз, знам как я ти жалиш. Но помни: баща ни из балкана е турци клал и човешка кожа на гвоздей окачвал — толкоз! (Излиза.)

Костанда (сама) . Нима аз не я жаля повече от всички. (Бърза към вратата отляво.) Защо да ми хвърля той такива приказки. (Връща се бързо и вика към стълбите.) И сватята влезе тук — като че й е майка и като че ли аз съм не знам какво! Како Недельо, како Недельо ма!

Костанда и баба Неделя

Баба Неделя (отдолу) . Ей, ме, сегинка. (В антрето.) Какво? Да нямате?!

Костанда. Ох, како Недельо! А аз смятах, че имаме още месец време.

Баба Неделя. Смятала си — няма за това мярка, Костандо! И не трепери такава — утре ще си го имаш на ръце: бабанка ще е, пет оки най-малко ще тежи, ти мене гледай! (Бърза наляво.)

Костанда. Виж… Оная, сватята, ни се вмъкна…

Баба Неделя. Че да не й е майка да се увира!

Костанда. Мене ми не приляга, а то…

Баба Неделя. Сегичка ще я изпъдя, върви ти тука! (Излизат наляво.)

Дафинка, после Костанда

Дафинка (сама надниква през антрето и влиза на пръсти) . И-и! (Подслушва на вратата.) Не ми трябва! Не ми трябва! (Търси си яката, подслушва пак и после бърше пара в пръстите си.) Чакай, турата на княза — момче, цифрата — момиченце: ела, боже, помози! (Наслюнчва монетата, хвърля я, тича по нея и плясва с ръце.) Момчано е: турата на княза!

Костанда (гневно, из вратата отляво) . Виж ти, не иска…

Дафинка. Ах!

Костанда. Дафинке, не иска да излезе!

Дафинка. Кое… не иска да излезе?

Костанда. Не иска ма, Дафинке! Сватята не иска да излезе! Изгълча я и майка ти, а тя като да си е в къщата. Пъдят я и не излиза!

По стълбите тичат Свилен и Бранкова.

Предишните, Свилен и Бранкова

Свилен. Побързайте, моля ви се!

Бранкова. Не се безпокойте, господин Свилен, през колко години още ще идвам! (Разпъхтяна на Костанда.) Успокой си сина, бабо: насмал да ме изтегли по фуста от къщи!

Свилен (отвежда я по коридора наляво) . Тука, госпожице!

Костанда (дърпа Свилена) . Коя е тази бре?

Свилен. В Русия се е учила, мамо, бабува.

Костанда (плясва ръце) . Ама тази ли бре, сине! Сойтария вчерашна… още не й изсъхнали полите.

Свилен. Ти не знаеш!

Влизат при родилката.

Костанда. Гледай му приказките! Господи, ще ми уморите хубавата снахица! (Тича по него.)

Дафинка (търси си яката) . И аз мислех да се уча за акушерка! Да се попаднеш на такава бабущерница!…

Костанда (тегли Свилена) . Тя ли ще ми бабува бре! Полите й още мокри! Сойтария, на теб казвам, чуй: майка ли съм ти аз тука, или какво? Ще я махнеш от главата ми, че хаир няма от тебе!

Свилен. Мамо!

Костанда. Да я изпъдиш още сега! Що знае тя и какво може бре, синко? Вчерашна такава, ни мома, ни жена, Велчо!

Свилен (отдръпва се и плачливо) . Остави ме бе, майчице!

Костанда. И господ ще те остави, като не слушаш старата си майка! Що ми си довлякъл тая, дето сама не е… (Хваща го.) Да я изпъдиш! Да изпъдиш и оная, сватята!

Свилен. Мамичко бе! (Откъсва се и бяга.) Аз ще отърча за доктор бе, мамо! (На Дафинка.) Госпожице, успокойте майка ми! (Бяга през коридора.)

Костанда. Доктор ли? Господи, доктор! А бре, сине глупав, що ти е тази жена утре, която днеска доктор ще я гледа?!

Свилен (към Дафинка). Моля ви се, госпожице! (Излиза.)

Дафинка. Успокойте се, госпожа! (Възпира я и глухо.) Що ставате такава! Мъжете какво разбират: нека той гони вятъра, а вие си вършете своето.

Костанда (опомня се) . Чакай, чакай да видим, майка ли съм аз тука, или какво! (Отърчава при родилката.)

Дафинка. И-и, бабущерница!

Завеса

Същата стая. Масата, отместена до прозорците надясно. Лятна вечер.

Баба Неделя и Костанда

Баба Неделя (плете чорап на лампа до масата) . Да не дава господ, госпожа Костанда — ще набедят тебе.

Костанда (поема от слугинята колца с дете) . То се знае. А какво й правя, како Недельо? Сърцето и е лошо, ти поне гледаш: щом взема детето, ума й сякаш вземам. Слушала бях за снахи, но и такава!

Баба Неделя. Не знам, госпожа Костанда! Като ви гледам, иде ми да ти кажа остави й го пък, остави й детето!