Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Гласът на Свилена. Посрещни ги, мале!

Костанда, господин и госпожа Керекови

Костанда (реди бърже столовете все край стени) . Заповядайте, заповядайте! Добре сте ни дошли! Току-що си приказвахме за вас.

Госпожа Керекова. Младите ни позабравиха, та рекохме ние да ги навестим.

Господин Кереков (оглежда стаята) . Е-е, ето че още е пансионерка моята сестрица: как е наредила столовете, ха-ха-ха! (Раздърпва наредените край стената столове.) Седни тука до масата, стара, и не придирва й на Дечка: тя е при мен сирачка расла, в пансион съм я отгледал. Ха-ха-ха, наредила столовете, както ги нареждаше баба ми! Та ти я поучавай, сватя, ти баре между хора си излизала…

Госпожа Керекова (смее се) . Ух, бе, Павли!

Костанда. Ама кое…за столовете ли?

Кереков. За столовете я. И не й придирвай много, стара, недей я гълча: само я поучвай…

Костанда. Господи, хич приказка ли е то, господин Павли! Аз Дечка гледам като очите си. И не я давам аз нея за ничия снаха! (На госпожа Керекова.) То сърце у снаха ми, сватя — захар! И каквото похване — свети. Дано ми бог продължи дните, господин Павли, че да се порадвам на старините си.

Кереков. Кому ги разправяш ти тия, ха?

Госпожа Керекова (задавя се от смях) . Стига бе, Павли!

Костанда. И-и, свате, то…аз да ти кажа ли тебе: вие с Дечка никак не си мязате, макар да сте кръвни брат и сестра! Вярвай! Ти все ще подметнеш и по-стар, и по-прост от себе си, а Дечка — къде… (На госпожа Керекова.) Тя е друга, сватя, съвсем е по-друга: тихичка, кротичка, като равна ливада. И язика си знае. Зина ли да кажа „снахо“ — тя вече се сеща какво искам. Посегна ли на нещо: „Недей, мамо — ще ми каже, — ти си стара, ти сега почивай!“ И не ще остави прах по мен да падне. Ще сгреши нещо слугинята — нали й сега цанихме и слугиня, — а тя с една думица така ще я упъти, че момичето изведнаж ще възприеме. (На Керекова.) Толкова е паметна, толкова е кротка и уредна сестра ти, господин Павли. Господ види, слънце огрея старостта ми, откакто я вземахме за снаха в къщата си. И дано е в рай душата на майката ти, господин Павли — ний връстници бяхме с нея и заедно момувахме, — дано й душата в рай, че на теб е дала сестра гълъбица, а на нази — снаха като захар сладка.

Кереков. Туй добре чухме. Сега как е тя инак… ха?

Костанда (блажена) . Ех, господи, че как да кажа, господин Павли, към края на този месец вече, ако рекъл бог… (На госпожа Керекова.) Само дано ни е момиченце, сватя, дано ми е внучка: мед се топи в сърцето ми, като се размисля! Черна съм изгоряла за женска рожба! (Бърше си сълзите.) А Дечка се бои. Нали й е първо, та се бои. Но защо да се бои, господин Павли? От бога е така наредено. Само виж какво: ти да я поучиш, че си й батю! Ей ни слугиня сега, ей ме и мене тука, ще работим… Дечка нека си почива, да не е припряна на работа. Думам й, но не взема. Къде аз да се наведа, да похвана нещо! „Недей, майко!“ — зине и мед й капе от устата. „Майко“ като ми каже, господин Павли, мед й капе от устата. (Обърсва си сълзите.) Нали вие на майка не се порадвахте, горките!

Кереков. По-добре я кажи ти колко месо купувате на ден…

Костанда. Как тъй, господин Павли… какво месо?

Кереков. Какво месо, зер… Трябва да я храните добре сега. Позаборчляхте с къщата, но пари се лесно печелят, здраве да е! А сега да не стискаш много.

Костанда. Ка’ щяло, свате, нали имаме вече и, кираджии долу — 150 гроша, се вика, на месец. И добри са хората: майката бабува, момичето е учено, има си парици в касата, било учителка в Шумен и годено било за офицерин там…

Госпожа Керекова. В Шумен ли била учителка? (Към мъжа си.) Годена била… да не е?…

Кереков. Истина!

Госпожа Керекова (на Костанда) . Имаме братовчед офицерин в Шумен; забъркал нещо с една учителка, та тя избягала сега тук.

Костанда. А-а, не-е, сватя! Хрисимо е момичето и парици си има.

Отляво отърчава Свилен, съвсем смутен.

Предишните и Свилен

Свилен. Мамо! (Шепне нещо и си търси шапката.) Прощавайте всички… Аз ще отърча! (Излиза по стълбите.)

Костанда. Боже! Че рано е бре, чедо! Ох, света Богородице, аз смятах, че имаме още месец време!

Госпожа Керекова. Не сте я пазили, бедната! (Излиза наляво.)

Костанда. Ма, сватя! Да повикаме баба Неделя отдолу!

Кереков. Не сте я пазили, стара! Ха, не викай сега баби. Велчо знае какво трябва. Върви там с жена ми и кротко се носи! Кротко, стара, че Дечка ми е мен една-едничка!