Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Свилен. Къде?

Кереков. През девет морета, дявол да ви вземе! (Ходи и после избухва със сълзи.) Убихте ми сестричката бе! Вие тука човек убивате, зверове проклети! Ти жена си убиваш бе! Майката на детето си убиваш!

Свилен. Майката на детето си съм убивал… Не съм ли най-после и аз дете на майка си!

Кереков. Баба си ти, батинка, баба!

Свилен. Нахвърлихте се на майка ми така, че сега и да искам да я пратя нанякъде, не скланя.

Кереков. Ще склони и хоро ще играе! (Спира пред него.) Хайде, решавай!

Свилен. Не ме закачай! (Отминава го.) Мене ми стига. Най-после и аз мога да се разсърдя…

Кереков (зъл) . Нима можеш? Я да видим?! (Препречва му се.)

Свилен (отминава го) . Забранявам да ми се говори за майка ми!

Кереков. Охо!

Свилен. Не мога аз за ваш кеф да я тъпча сега, когато тя е сама-саменинка в света!

Кереков. За наш кеф, ха? (Дръпва го за рамото.) Я повтори… че муха ми се виждаш!

Свилен. Ще се биеш ли, бати Павли! Добре, знай тогава: майката е била светиня и в най-старите народи! Китайците имат правила за похвални дела и в тях се казва: който предпочита майка си пред своята жена, прави сто похвални дела!

Кереков (плюе) . Пфу, китайска мутра! Впиши си тогаз още едно правило: който предпочита сестра си пред зет-поплювко, прави хиляда похвални дела! (Хуква наляво.)

Свилен (по него) . Какво ще правиш, бати Павли? (Закрива се.)

Кереков, Дечка, Свилен, Костанда

Гласът на Кереков (отляво) . Дайте детето тука!

Гласът на. Костанда (вика) . Какво е туй от тебе бре, свате-е; в чия къща се намираш!

Гласът на Свилен. Бати Павли, да не дигаме махалата!

Гласът на Кереков. Ти ще дигаш махалата, поплювко! Вземи си слугинята за жена; селянка е за тебе!

Костанда (тегли Свилена) . Остави ги, Велчо, чедо, нека вървят и да се не връщат, боже, прости ме!

Из коридора отляво Кереков води с една ръка Дечка, а с другата носи детето.

Кереков. Върви, сестро, аз ще те спася, моята сирачка! Не си ти самичка на света, дявол да ме вземе, и не ще оставя аз да ти пресушат младините хиени беззъби!

Костанда. Ох, боже! Свате Павли, как ще хората в очи да погледнем! Ако сестра си не жалиш, свате-е, старините ми пожали!

Кереков. Полекичка, сестрице. (Плаче.) Сирачка моя, немила и недрага, ще те изведа аз на живот и слънце! Кураж! Батю ти има още сили, Дечке, макар и сиромах, той е честен учител и помни баща си!

Дечка (плаче) . Ох, майчице моя, в черната земя нерада!

Излизат по стълбите.

Свилен. Бате Павли, на орехи ли играем?

Гласът на Кереков. На орехи!

Свилен. Върнете се, ви казвам!

Гласът на Кереков. Затвори се, нещастник, и скрий се в полите на майка си!

Свилен. Добре, много добре! (Затваря вратата.) Най-после и аз мога да се разсърдя!

Костанда, Свилен

Костанда (плясва с ръце) . Синко! Сине на мама!

Свилен (ходи) . Да видим на орехи ли ще играем ние тука. Кракът им вече няма да стъпи в къщата ми!

Костанда. Хората, чедо-о, какво ще рекат хората! Боже! Боже!

Свилен (ходи) . Какво щели да рекат хората. Да казват, каквото щат. Аз съм мъж. Мъж съм и нехая от никого. Няма да играем на орехи!

Костанда (не може да си откъсне погледа от антрето и все по-отчаяно си чупи ръцете) . Ами… Велчо! (Хваща се о него.) Сине! (Писва.) Внучето ми! (Отпуща се на стола.)

Предишните, баба Неделя, Дафинка

Баба Неделя (из антрето) . Господин Свилен! Че какво беше туй, Костандо!? Ела на себе си, госпожа!

Костанда (припява се) . Отведе ни го, како Недельо, отведе ни го! Внучето ми, боже, внучето ми… Умирам!

Свилен. Стига!

Костанда. По-добре смърт, како Недельо! (Примира от плач.)

Баба Неделя. Ами смърт! Гледай я ти, смърт! При такъв син-планина и смърт! На себе си ела, Костандо, от думите си се посрами! Върви тука, върви да си полегнеш. Ха, смърт! (Извежда я наляво.) Гледай я ти! Като не ви ценят доброто, снахи много! (Закриват се.)

Свилен и Дафинка

Дафинка. Каква беше тази буря, господин Свилен? (Свилен ходи и свива рамене.) Извинете, аз и бъркам.

Свилен. Не, защо? Какво ще ми бъркате! Всяко зло за добро.

Дафинка. Разбира се. Най-после ще идете утре и ще кажете на госпожа Дечка да се поиздигне тъй, малко над живота.

Свилен. Кой аз ли? Никога! (Ходи.) То се свърши, госпожице. Ха, на орехи ли ще играем?