Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Дафинка (смее се) . Майка ви! (Подражава на Костанда и отпада на стол.) Отведе го, како Недельо! По-добре смърт, како Недельо!

Свилен. Тя мисли само какво ще рекат хората. (Усмихва се, но му бликват сълзи.)

Дафинка (плясва ръце) . Вий ще заплачете! Вий плачете!

Свилен. Кой! Аз ли? (Сяда на стол.) Умрял съм да плача. Добър й път — не съм се оженил по любов. Само… детенцето. (Заплаква.)

Дафинка (до самото му лице) . Засрамете се, господин Свилен! (Ходи бърже и пак до него.) Засрамете се! Не ви заслужава госпожа Дечка, не ви заслужава, искрено ви казвам! Да свърши гимназия и пак да тръгне по ума на брата си! Не, аз по керемидите бих се покатерила и пак не бил излязла от къщата ви!

Свилен. Лоша е мама. Вий не знаете, госпожице, много е лоша!

Дафинка. Боже, колко сте вий добър, колко сте добър! (Подражава му.) Лоша е мама, госпожице!… Лоша-добра, тя ви е майка и ако госпожа Дечка ви любеше…

Баба Неделя (вика отляво) . Дафинке, тичай, дъще, да сгрееш тухли, че на госпожа Костанда изведнаж й стана студено!

Дафинка. Сега, маминке! (На Свилен.) А вие… Но вие сте тъй добър, като Христа!

Свилен (става) . Ще дойдете ли пак, госпожице? Като ви слушам, става ми леко.

Дафинка (на излизане) . То вий трябва цял да станете лек като перушинка, че от само себе си да се поиздигнете тъй, малко над живота, както казвате, и сам…

Свилен. Имате право, госпожице, човек трябва да си прави широко сърце. (Сам.) Хм… какво ще бъде утре, като се научат в канцеларията! (Ходи.) Хм, нека! Няма пък да се убия!

Баба Неделя. Какво се тюфкаш, господин Велчо? Ха, бъзнало й на жена ти да върви след брата си — добър й път! Ще си накривиш шапката и ще си поергенуваш наново, ха-ха-ха! Аз какво думам на Дафинка: не ти трябва още да се жениш, дъще, й казвам, помомувай! Ами че какво?

Свилен (ходи съвсем унил) . Как е мама?

Баба Неделя. Полегна си. Ще я затоплим и ще й мине. Чакай да видя тухлите. (Тръгва към антрето и се повръща.) Пък ти, господин Велчо, иди да сложиш глава до майка си. Майка е, тя, ще те погали и ще й мине. Аз си нямам мъжко чедо, но знам — синът сгрява сърцето на майката в старини. Тя те е теб от къс месо отгледала, господин Велчо! Легни си при старата си майчица тази вечер и нехай, ха-ха-ха!

Завеса

Стая в долен полуетаж. В дъното прозорци гледат към градинка. Надясно, в ъгъла, миндер. Между прозорците в дъното огледало, под него — бродерийна машина. Облачна привечер.

Дафинка и баба Неделя

Баба Неделя (плете чорап на миндера) . Какъв е личен, Дафинке, мъж планина, а не като оня мазник, поручикът.

Дафинка (работи на бродерийна машина) . Стига си ровила.

Баба Неделя. Мазник е. Осрами те само. Не можал с малко, борчове имал, наследство чакал — лъже! Лъже и ти го зяпаш.

Дафинка. Лъже не лъже, не е твоя работа.

Баба Неделя (крещи) . Да го махнеш от от главата си! (Плете и после меко.) Зто ти сега господин Велчо. И къща има. Само да не му е тази майка, че нека бил и вдовец.

Дафинка. Хайде, ти вече го направи и вдовец!

Баба Неделя. Познава се с поповете и с владиката, дъще, нали пеял в черква. Утре ще се паряса човекът и каквото си го подлудила!

Дафинка (киска се) . Подлудила съм го — такава мечка!

Баба Неделя. Я мълчи, омая човекът. То неговото ни е вече в кърпа вързано, дъще, току не бих отишла аз при такава свекърва, не!

Дафинка. Аз съм хукнала.

Баба Неделя. Гледай я! На какво се надяваш мари? Тъкмо мъж, личен и къща има!

Дафинка (обляга се на машината, гърбом към майка си) . Сега и мебели ще купи. (Изпуща прекъснат смях.)

Баба Неделя. Какво каза?

Дафинка (мълчи и махва ръка) . Казал — мязал — слязъл — влязъл — вол без рога — теле без глава — вълци — псета — котки!

Баба Неделя. Дафинке!

Дафинка. Венчает се раба божия Дафинка. (Смее се и после изхлипва.)

Баба Неделя. Пак ли ма, дъще? Гледай я сега! На теб ли ще остане тоя свят, Дафинке? Да не си мислила вече за оня мазник!

Дафинка (прегръща я и й запушва устата) . Недей, мамичко… мъжка свекърво!

Баба Неделя. Ха сега, и устата ще ми запушва! Не те е срам да ми викаш, каквото ти дойде на езика. И ще ми се цирли като пеленаче, кога се помокри. Кой те знае тука мари коя си и що? Свят широк, ако не е този, друг ще е — не е като да си останала на пътя?

Дафинка (отдръпва се) . Ох, мълчи!

Баба Неделя. Не е ли тъй?