Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Костанда (по нея, прегледва бърже чифт чепици до вратата отляво) . И ще ме лъже отгоре! (Излиза.)

Дафинка и Свилен

Свилен. Щом му разказах как я свършихме с предишната си жена…

Дафинка. Предишната си жена, ха-ха-ха!

Свилен. Но, госпожице, то е свършено, вярвайте. Вече и свидетелствата са приготвени. Целият развод ще ми коства 48 лева. Насрочено е сега на девето число.

Дафинка. На девето ли? Девето е фатално число.

Свилен. Владика ще го освети. И ще учителствува госпожа Дечка като парясана, ха-ха-ха.!

Дафинка (крещи) . Не се смейте!

Свилен (застава като войник) . Слушам, госпожице.

Дафинка. Свободно! (Гледа през прозореца.) Продължавайте!

Свилен. Като разказах на тоя изпъден юнкер как я свършихме в къщи, той изведнаж се издигна тъй, знаете, малко над живота и отсече: проста работа била твоята жена! Според него тръне щели да поникнат в оная къща, в която снахата не смогнела да вземе връх над свекървата. И право е, защото, госпожице, какво излиза, когато в една къща надвие свекървата? Снахата крее, синът се заяде с майка си, а пък тази тръгне да разправя, че правели магия на сина й.

Дафинка. Господин юнкерът ли казва туй, или вий?

Свилен. Защо? Не е ли тъй, както казвам?

Дафинка (гледа навън) . Пеперудо-рудо, дай, боже, дъжд.

Свилен. Аз ще ви доведа някога този изпъден юнкер, госпожице, че да го чуете. Снахата според него трябвало да има клюн, че да оскубе свекървата, ха-ха-ха! Старите били като ялови кокошки и трябвало да отстъпят полугата на младите… Но, каже, като се поиздигне човек, тъй, малко над живота, вижда, че старите не могат доброволно да отстъпят полугата си, защо… всеки се е залепил, казва, за мястото си в света като чер дроб.

Дафинка. Като чер дроб ли? Ха-ха-ха! Че защо като чер дроб?

Свилен. Та знам ли? Мога ли да запуша, госпожице?

Дафинка. Дайте аз ще ви направя цигара.

Свилен. А вчера ми разказа за щъркелите. Младите щъркели, като си идвали, казва, напролет, не виели своите гнезда, ами заграбвали гнездата на старите. И всяка пролет старите щъркели воювали с младите за полуга, и всяка пролет те ядели бой от тях, ха-ха-ха!

Дафинка (пали му цигарата) . Тоя господин юнкер трябва да е поет, бива го да лъже.

Свилен. Не лъже, госпожице! Не сте ли виждали напролет как щъркелите воюват за гнезда? Та според него снахата със свекървата, като се съберат наедно, били като щъркелите: коси ще си скубят, очи ще си вадят, докато снахата заеме щъркелското гнездо, а свекървата се озове оскубана под дървото.

Дафинка. Кой знае… У вас излезе наопаки, господин Свилен!

Свилен (въздъхва) . И аз му казах същото, но той ми отговори много право: ако вашата жена ви е обичала, каза, тя щеше да надвие майка ви било с добро, било с лошо…

Дафинка. Браво! Я го гледай ти!

Свилен. Нали?!

Дафинка. Хубавичък ли е тоя юнкер, господин Свилен?

Свилен (хили се смутен) . А, хубав! Дребничък и сух като маймунка.

Дафинка. Фу-у, не обичам дребен мъж!

Свилен. Ами… господин офицерът?

Дафинка (взема под козирог) . Слушам, ваше благородие.

Свилен. Той — едър ли е?

Дафинка. До рамото ми стига, ваше благородие.

Свилен. Е-е, че той тогаз… Ха-ха-ха! Той трябва да е като кукла, ха-ха-ха! Е, него ще вземете ли?

Дафинка. Щом пристигне, подръка и пред олтара: венчает се раба божия Дафинка… Свилен. Вий все се смеете. (Гледа настрани.)

Дафинка. За сватбата ми ще трябват мебели. (Свилен не се обръща.) Кога ще купите мебели, ви питам?

Свилен (без да се обръща) . Защо ми са, госпожице?

Дафинка (тупа с крак) . Тъй ли се отговаря на дама? Прав! (Свилен се изправя като войник.) Мирно! (Оставя му цигарата на прозореца.) Такива космати ръце… (Оправя му ги.) С плесници да гони мечки из балкана, а не може да укроти майка си. Мирно! (Свилен се хили, застанал като войник.) У-тре ще ку-пи-те ме-бе-ли!

Свилен. Слушам, госпожице!

Дафинка. Ма-рш! Раз-два-три! Сто-о-ой! Значи, утре ще купите мебели.

Свилен. Слушам! Цигарата ще ми угасне, госпожице.

Дафинка. Мирно! Внимавайте какво ви се заповядва! Други ден аз ще нареждам горе мебелите, а вий ще заповядате на майка си да стои долу, при мама.

Свилен. Слушам, госпожице.

Дафинка. Ако тя не се покори?

Свилен. Тогаз… вий ще й заповядате, госпожице.

Дафинка. Ако пак не се покори? (Свилен въздъхва.) Пришепнете ми на ухото: ако майка ви не се покори, какво ще направите? (Подлага си ухото.) Хайде!