Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Дафинка. А за мене не е ли грехота!

Завеса

Мястото на първите две действия. В стаята, в коридора и в антрето стоварени без ред меки столове, канапе, етажерки, маса и голямо огледало.

Костанда и баба Неделя

Костанда (седи на крайчеца на един от вехтите плетени столове, разплакана) . Какви грехове изплащам, господи, че ме намрази чедото ми, та няма вече де да си подслоня главата!

Баба Неделя (из антрето) . Къде си, Костандо? Гледай я сега! Защо си тровиш сърцето мари, сестро?

Костанда (припява се) . Какво му, божичко, сторих на чедото си! Като ще се парясва утре, аз ли съм му крива! Защо, боже, защо той си не прибере жената. (Става.) Богородичке, света Петко, нека й утре пред владиката завие косите в ръката си и нека си я доведе тука! Така ще му кажа, госпожа Неделя! Аз ще си изляза от къщата му! Ще си намеря аз място, не съм още останала на пътя!

Баба Неделя. Я не се припявай! Умрял е син ти за оная. Той не иска вече и да я чуе, а ти…

Костанда (припява се) . Ох, чедо! Подсториха ми сина, господи, че не иска да види жена си…

Баба Неделя. Кой ти е подсторил сина ма, Костандо? Какви са тия приказки?

Костанда. Нека дойде дъщеря ти, госпожа Неделя! Аз ще прибера, каквото имам мое, а вие елате. Като ви е харесал син ми — аз ще си прибера нещата и бог ще ме научи какво да правя.

Баба Неделя. Да не ти е сина дете-пеленаче, Костандо, та ще го подсторват чужди хора?

Костанда. Вие като сте си чисти, няма защо да се сърдите. Аз не казвам за вас.

Баба Неделя. Много ти благодаря, сестро, много ти благодаря. (Тръгва към антрето.)

Костанда. Аз нищо не ви казвам.

Баба Неделя. Разбрах аз и много ти благодаря. (Излиза по стълбите.)

Костанда. Како Недельо! (Стои зашеметена.) Ох, боже, няма вече да им се бъркам! (В антрето.) Како Недельо! (Чува се глъчка на двора.) Дафинке, дойде ли си, дойде ли?

Гласът на баба Неделя. Нямаш работа горе!

Костанда. Ела, Дафинке, ти не гледай нас!

Дафинка (по стълбите) . Стига, мамо!

Гласът на баба Неделя. Ела да ти кажа мари, дъще, на пощата да вървиш, че телеграма имаш.

Костанда, Дафинка, после баба Неделя

Дафинка (явява се по стълбите) . Я виж, хубави мебели! (Преглежда мебелите и дращи с нокът по масата.)

Костанда. Нали са хубави… Не ги драскай де!

Дафинка. Какво сте се скарали с мама? (Продължава да дращи масата.) Излъгали са го с тази маса, вехта е, пребоядисана, виж. (Дращи.)

Костанда. Нима? Ох, господи! Е, недей, дъще, стига чегърта де, толкова пари са дадени, Дафинке!

Дафинка. Пак си готова да се караш. Слез при мама да се сдобрите, хайде. (Дращи.)

Костанда (през плач) . Не се карам аз… Вършете, каквото знаете!

Баба Неделя (надниква от антрето) . Върви долу, дъще! (Влиза и на Костанда.) Снаха ти дошла в комшиите и пратила едно момиче, не знам какво иска.

Костанда. Снаха ми ли? Нямам аз вече снаха.

Баба Неделя. То е ваша работа. Момичето е дошло, виж какво иска.

Костанда. Ще иска… какво ми е донесла в къщата, че какво ще иска? Гола ни е дошла, облечена си отиде. (Закрива се по стълбите.)

Баба Неделя и Дафинка

Баба Неделя (глухо) . Отърчи на пощата мари, дъще, от поручика ще е. На ръката ти имал право да я даде, каза раздавачът; до тебе била телеграмата.

Дафинка (дращи по мебелите) . Нали не е до тебе, защо припираш.

Баба Неделя. Какво си вкиснала мари, дъще? Върви да видиш какво ти телеграфира момчето, че… до гуша ми е дошло от тия цигани в тая къща!

Дафинка. Сега тия тука „цигани“, а оня — „момчето“. Нали не искаше ни да го видиш, ни да го чуеш?

Баба Неделя. Недей ме гневи, дъще, че отдавна не съм те… Осрами ме на света мари, гиди! Ще си излезем от тия цигани! А оня няма да помирише къщата ми! Като го местят в Казанлък, не му е мястото да минава през София.

Дафинка (притегля канапето и нехайно се отпуща на него) . Ха сега! Върви си долу, че каквато съм днеска…

Баба Неделя. Ха-ха-ха, ще ме лае! На теб казвам, ако смяташ, че телеграмата е от оня мазник.

Дафинка (бледнее) Аз нищо не смятам. Върви си долу.

Баба Неделя. Змия! Дребничка си, а цяла змия! (Тръгва да излиза и крещи глухо.) Ако смяташ, че е от оня телеграмата… другаде да го посрещнеш! Да не стъпва в къщата ми! Ще го изпъдя за едно чудо! А тебе, усойница… (Излиза през антрето.)

Гласът на Костанда (вика по стълбите) . Така да й кажеш: нищо няма тя тука свое! Гола ни дойде, облечена си отиде!