Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Костанда (кръсти се) . О, господи, пък и такива!

Кереков. Ти не си толкоз лоша бе, стара майко! (Гали я.) Закълни ми се само за двенки неща.

Костанда. Кълна ти се, свате.

Кереков. Не с думи, а в душата си се закълни: първо, че няма да ходиш в кухнята, Дечка сама ще си готви!

Костанда (заплаква пак) . Нека бре, чедо!

Кереков. Теб слабото ти място е, че във всичко й се бъркаш — не се бъркай! Ще дойде и то време, Дечка сама не ще може без тебе, щом й се понавъдят деца…

Костанда (сепва се) . Снашицата ми! (Оглежда се.) Че де я бре, свате! Ох, боже, какво аз претеглих, чеда-а! Не й ли казах аз сама днеска, Павле, чехли ще й стана, черга ще й бъда, по мене да ходи!

Кереков. Не чехли, не и черга, а майка да й бъдеш! Това трябва! Та, значи, първо: няма вече да й вземаш работата от ръцете…

Костанда. Няма, свате, бог чуе.

Кереков. И второ: няма да й отнемаш детето… докато не й се добие друго!

Костанда (става залисана) . Няма бре, синко, няма, свате…_(Огледва се настръхнала.)_ Внучето ми! (Писва.) Де ми е внучето бре! Дайте ми го! Божичко що ме мъчите бре, чеда!

Госпожа Керекова (повежда Костанда наляво) . Стига, Павле!

Костанда (закрива се наляво и писва) . Снахо!

Кереков. Бедната! (На Свилен.) Защо стоиш бе, върви да си видиш детето!

Свилен. Хм… все пак да я пратим ний за малко при вас! (Излиза наляво.)

Кереков (сам) . Хе, дявол да го вземе, живот! Истина, все пак трябва човек да се поиздигне тъй, малко… ха-ха-ха!

Връщат се Костанда с детето, Свилен с Дечка и госпожа Керекова.

Предишните и Дечка

Костанда (вдетинена, подхвърля нагоре внучето си) . Ох, сладинкото на баба, вишничка черна… мари, ще го изсмуча като питка мед! Боже, та сладко и галено на баба.

Кереков. А-а, на приказката си: какво обеща?

Костанда. Та виж го бре, свате Павле… Ох боже, какво съм ти обещала, ха? (Гъдели детето.) Гъл, гъл-гъл, патенце на баба!

Кереков. Скоро де! Върни го, отдето си го вземала!

Костанда. Не е ли все едно бре, свате… Вземи го, снахо — гълъбчето на баба! (Целува детето и се забравя да го гледа.)

Навън се звъни. Отдясно отваря слугинята.

Слугинята. Един офицерин, господарю, с две жени!

Дечка (пребледняла) . Боже мой, те са!

Госпожа Керекова. Кой, Дечке?

Кереков. Братовчедът ли? (Излиза надясно.)

Дечка. Те са! (Грабва си детето и иска да избяга.)

Свилен. Какво ти стана, мила?

Госпожа Керекова. Какво, като са те, Дечке?!

Кереков пропуща отдясно поручик Дойчинов, Дафинка и баба Неделя.

Поручик Дойчинов. Буля, братовчедке, ето я моята горска птица, моята годеница! (Представлява Дафинка.)

Костанда (закрива очите на Свилен) . Не я гледай, синко! Мари, Дечке, да се махаме!

Свилен (отблъсва й ръката) . Мамо!

Баба Неделя. Гледай я сега каква е зла!

Госпожа Керекова (глухо) . Не ставайте такива!

Поручик Дойчинов. Е-е, какво е туй?

Костанда (дърпа Свилена и Дечка) . Да се махаме, чеда!

Дафинка (плясва ръце) . Какво съвпадение!

Кереков. Какво има?

Дафинка. Да ви обясня: майката на господин Свилен е малко… (На Керекова.) Вий знаете. (На Свилена.) Нали, господин Свилен?

Свилен. Да, да, госпожице.

Дафинка. И ний днес се наговорихме.

Свилен (бърше си потта) . Да, ний се наговорихме… (Към баба Неделя.) И госпожата знае.

Баба Неделя. Наговориха се с дъщеря ми.

Дафинка. Та всички се скарахме с нея днес — и аз, и мама, и господин Свилен, ха-ха-ха!

Свилен. Да, всички. (На Костанда.) Да не си още веднаж толкова лоша, мамо!

Баба Неделя. И не бива, госпожа Костанда.

Дафинка (представя годеника си) . Моя годеник, господин Свилен!

Баба Неделя (на Костанда) . Те са млади, сестро, защо се дърлиш с тях.

Костанда, просълзена, недоумява.

Дафинка. Моя годеник, бабо. Дребничък като мене, нали? И той, когато се превзема, като мене по-на-куц-ва, ха-ха-ха!

Поручик Дойчинов (стиска ръцете на Костанда) . Ха-ха-ха, дай ръка де, да се опознаем, че ние сме роднини: аз съм пръв братовчед на Дечка!

Костанда. Мари, Дечке! Ох, господи!

Поручик Дойчинов. Какво се плашиш?! (Целува й ръка.) Ти тях не гледай: те лъжат, лъжат всичките! (Гали я.) Ти си добра, стара, аз по очите те познавам. (Към другите.) Майка лоша бива ли? Аз заявявам и обявявам: добра е старата майка!

Кереков. Добра е тя, ха-ха… сега е добра!

Госпожа Керекова. Ха, седнете и добре ни дошли!