Антон Страшимиров - Свекърва (комедия в пет действия)

Предишните и баба Неделя, после Дечка

Баба Неделя (от антрето) . Дафинке, скоро да слизате… скоро долу! Ох, божке, госпожа Дечка иде, Дафинке!

Поручик Дойчинов. Да не е тя чумата, майко? Холерата, жълтата треска? Коя е тази госпожа Дечка?

Дафинка (запушва му устата) . Ст, върви, ний долу живеем! (Повежда го.)

Поручик Дойчинов. Ако ще би в гората, сърненце! (Взема я през кръста.) Пей ми: „Сигфриде, графе…“ (Съзира Дечка, която се явява по стълбите.) А-а! Братовчедке!

Дечка. Вълчо!

Поручик Дойчинов. Моето сърненце, братовчедке! (Иска да и представи Дафинка, но тя го тегли по стълбите надолу.) Поздрави бати Павли! Довечера ще наминем! (Закриват се.) И всичко ще разберете!

Дечка и Костанда

Дечка. Боже мой, какво е туй? Какво дирят те тука! (Гледа мебелите.) Тия мебели…

Гласът на Костанда. Отвори ми мари, Дафинке!

Дечка. А!

Гласът на Костанда. Како Недельо? Ти ли си ма? Ще направя да ви чуе целия свят, че аз ви подслушах всичко, макар и да ме държите заключена. (Блъска вратата.) Отворете ми мари-и, че няма хаир от вас!

Дечка. Кой я заключил? Боже мой, какво е туй тука?

Костанда (писва) . Дечка мари! Ти ли си, дъще!

Дечка (кръсти се) . Ох, господи! (Бърза да отключи.)

Костанда (вика отвътре) . Дъще-е, снашице медена! (Дечка открехва вратата и се дърпа назад.) Не бягай, снахо, по-добре убий ме! (Прегръща й коленете.) Дечка на мама! Осрамиха ме, дъще, със земята ме изравниха! Майка и дъщеря са ма-а, омагьосаха ни Велча, снахо — боже, боже, боже, снахо! (Примира от плач.)

Дечка (свива рамене) . Чудно. (Дига старата и я полага на стол.) Ела на себе си, госпожа.

Костанда. Каква съм ти аз тебе госпожа ма, снахо? (Писва и я прегръща.) През мене ще минеш и не ще те пусна! Чехли ще ти стана, дъще, черга ще ти бъда, по мене да ходиш! Майка и дъщеря къщата ни обсебиха, снахо-о!

Дечка. Какви майка и дъщеря… Оставете ме! (Откъсва се.)

Костанда (огледва се и плахо) . Тия отдолу, Дечке, чакат утре да се парясаш! Мъжа ти омагьосаха, снахо, чедото ми, чедото ми омагьосаха, сън го не хваща!

Дечка (все по й става ясно и сега потресена) . Така и трябваше… Нека те бог съди, мамо! Сега… сега не ми трябват ни свидетелства, ни живот! (Отблъсва я, за да излезе.)

Костанда (писва) . Кому ме оставяш, снахо? (Спреварва я.) Няма да те пусна! (Ляга пред вратата.) По мене мини… сгази ме, дъще! Льох, и пак по тебе ще вървя, снахо сладка… като агне кротка!

Завеса

Широчка стая в дома на Кереков. Вехта мека мебел; работна маса, отрупана с тетрадки; библиотека и етажерка със списания и вестници. В дъното и наляво — врати. Нощ.

Господин и госпожа Керекови

Госпожа Керекова. Затворила се е сега с детето си и примира да плаче.

Кереков (ходи) . Какво очаквахме утре, а какво ще дочакаме таз вечер — добре е, ха-ха-ха!

Госпожа Керекова. Само така я пуснала старата — ще дойдели със сина си тази вечер да ни искат прошка.

Кереков (ходи) . Добре, добре. Но ние вече нямаме жълто на устата, не! Ще ги свържа аз в деветдесет възела, че тогава!

Госпожа Керекова. Ти все увързваш! По-добре да мълчиш, че ще забъркаш пак нещо. Обичаш уж сестра си, а я доведе на тоя хал. Разведи ти млада жена с дете от мъжа й и я остави да гледа живота през прозорец!

Кереков._(ходи)_. Истина, истина.

Госпожа Керекова. Истина я. Сега няма да се бъркаш.

Кереков. Я повикай Дечка, да видим тя на какъв е ум.

Госпожа Керекова. На какъв ум ще е: вчерашно момиче е завъртяло ума на мъжа й! Къса се да плаче.

Кереков. Истина… Все пак повикай я.

Госпожа Керекова. Няма да я викам. Тя там е добре. Като дойдат, ще ги пратим при нея, от нея да искат прошка.

Кереков. Представлявам си, ха-ха-ха! (Ходи.) Добре си намислила. Дявол да ви вземе, жестоки сте вие, жените!

Отляво влиза Дечка с детето си.

Предишните и Дечка

Дечка (разплакана) . Бате!

Кереков. За теб говорехме, сестро. Буля ти казва, най-добре ще е ти да ги чакаш в стаята си.

Дечка. Няма какво да чакам аз. Облечи се, че… (Плаче.)

Госпожа Керекова. Къде мари, Дечке?

Дечка. Нека дойде бати да ме придружи. Ще си ида при мъжа.

Кереков (плясва ръце) . Браво!

Госпожа Керекова. Не ставай глупава мари, Дечке, нека ти дойдат на крака!

Дечка. Не ща… никой не ща да ми идва на крака. (Сяда и плаче.)