Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

Родриго мъртъв е или в тъмница гасне.

О, небеса! Дали се мамя в тоя час,

или наистина сина си виждам аз?

Молбите ми са чути — той е без съмнение!

Разпръснат е страхът и мъките ми спрени!

ДОН ДИЕГО, ДОН РОДРИГО

ДОН ДИЕГО

Родриго! Най-подир небето те изпраща.

ДОН РОДРИГО

Уви!

ДОН ДИЕГО

Въздишки в радостта ми ти не смесвай;

да си поема дъх ми позволи; честта ми

причини няма днес да бъде недоволна;

достоен неин подражател, твойта смелост

героите на моя род пак възкреси!

От тях изтичаш ти, от мене идеш ти;

и твоят удар пръв е като всички мои,

и хубавият плам на твойта буйна младост

чрез този опит, знай, достига мойта слава!

Опора в старостта и мое висше благо,

ела до белите коси — на тях честта

ти връщаш! — целуни страната, от която

ти смело изличи печата на срама!

ДОН РОДРИГО

Честта се пада вам; отгледан с ваши грижи,

ваш син — как можех аз да не постъпя тъй?

Щастлив съм, възхитен, че ме харесва тоя,

комуто аз дължа живота; но ревнив

не бивайте, ако всред радостта след вас

се осмеля за себе си да мисля; доста

ласкахте с думи мойто отчаяние,

свободно позволете ми да го излея!

Не се разкайвам аз, че съм ви служил, но

върнете благото, което похитих!

Въоръжена днес за вас да отмъсти,

ръката ми отне най-скъпото за мене

чрез тоя славен удар; замълчете; всичко

за вас изгубих; върнах ви напълно туй,

което ви дължах.

ДОН ДИЕГО

Високо възвиси

плода на своята победа — аз ти дадох

живот, а ти честта ми връщаш; и сега

за тая чест, по-скъпа от живота, аз

дължа ти много. Но благородното сърце

от слабости освободи — честта една е,

любовниците много; любовта е само

наслада, дълг — честта!

ДОН РОДРИГО

Що думате?

ДОН ДИЕГО

Това,

което трябва ти да знаеш.

ДОН РОДРИГО

Мойта чест —

обидена си отмъщава тя на мене!

Позорът е един — еднакво съпровожда

и плахия войник, и подлия любовник.

Недейте верността ми съди; позволете

да бъда благороден, не — клетвопрестъпник!

Не могат лесно тъй да падат моите връзки;

държи ме думата, макар да съм без вяра;

и тъй като не би могла да бъде моя

Химена — чакам аз за себе си смъртта!

ДОН ДИЕГО

Да дириш сам смъртта — не е дошло туй време.

И кралство, и народ на тебе гледат днес:

в голямата река е влязла страшна флота —

и щяла тя града, страната да нападне.

След малко маврите ще слязат и с нощта,

и с прилива завчас ще стигнат до стените.

В безреда дворът е; народът — всред тревога;

навред се врява чуй, навред се виждат сълзи!

Но в общата беда помогна ми съдбата

да срещна в своя дом приятели, които

узнали за срама, запалени от ревност,

дошли са да мъстят и те за моя срам.

Преварил си ги ти, но смелите ръце

жадуват в тоя миг за африканска кръв.

Иди при тях, честта сега те там зове,

да бъдеш вожд желан на храбрата дружина.

Иди и отблъсни вековния си враг:

и искаш ли да мреш, умри от славна смърт;

използувай поне представения случай;

спаси със свойта смърт живота днес на краля;

но по-добре оттам с победа се върни!

Не спирай озарен от тая слава само,

че ти си отмъстил: от краля искай силом

да ти прости, а от Химена — да мълчи;

щом я обичаш ти, върни се победител —

и знай, че само тъй сърцето й печелиш!

Но хвърка времето, за да се губи в думи,

аз те задържам с тях, а искам да летиш —

ела, тръгни след мен и покажи на краля,

че му възвръщаш ти това, що губи с графа.

ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ХИМЕНА

Дали не е лъжлив слухът, Елвира?

ЕЛВИРА

Вие

не бихте никога повярвали, че всички,

като един човек, възнасят в небеса

на тоя млад герой нечуваното дело.

Пред него маврите били опозорени;

едва настъпили, и търтили на бяг.

Удържат нашите в тричасов бой напълно

победа, двамата крале залавят в плен.

За храбрия им вожд е нямало прегради.

ХИМЕНА

И тия чудеса са дело на Родриго?

ЕЛВИРА

Награда негова са двамата крале:

той сам ги победил и сам ги взел във плен.

ХИМЕНА

Но тая странна вест отгде си ти узнала?

ЕЛВИРА

От целия народ — навсъде той възславя

делата му и свой спасител го зове;

зове го ангел свой и свой освободител.