Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

в безреда тръгнали, дори не виждат те

дали са с тях могли кралете да отстъпят.

Пред тоя силен страх забравят те дълга.

Довя ги приливът и отливът отвя ги.

Но техните крале, притиснати от нас,

и още няколко ранени смело бранят

живота си. Сам аз напразно ги подканям,

без страх обнажил меч, дори не чуват те;

но щом съзират вред пред своите нозе

да падат до един войниците им храбри,

и че сами сега напразно ще се бранят,

за вожда питат те; обаждам се, кралете

предават се тогаз. И двамата ви пратих

в един и същи миг; и боя прекратих

по липса на войска.

Така, за да ви служа…

ДОН ФЕРДИНАНД, ДОН ДИЕГО, ДОН РОДРИГО, ДОН АРИАС, ДОН АЛОНЗО, ДОН САНЧО

ДОН АЛОНЗО

Химена, сир е тук и проси правосъдие.

ДОН ФЕРДИНАНД

О, неприятна вест, досаден дълг! Наместо

да ти благодаря, аз трябва да те гоня.

Не бива тук сега да те намери тя;

но първо позволи да те прегърна аз.

(ДОН РОДРИГО излиза.)

ДОН ДИЕГО

Макар че го следи, Химена би желала

да го спаси.

ДОН ФЕРДИНАНД

Мълви се, че го люби тя —

ще проверя. Но вид по-тъжен си придайте!

ДОН ФЕРДИНАНД, ДОН ДИЕГО, ДОН АРИАС, ДОН САНЧО, ДОН АЛОНЗО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ДОН ФЕРДИНАНД

Бъдете най-подир доволна, всичко стана,

тъй както искахте: Родриго победи,

но той умря пред нас от своите смъртни рани;

на туй небе сега благодарете вие,

че отмъсти за вас.

(На дон Диего.)

О, вижте, побледня!

ДОН ДИЕГО

Но вижте, вече тя припада, господарю!

О, израз на любов безпримерна и чудна!

Скръбта й ви разкри сърдечните й тайни

и в нейната любов повярвахте и вий!

ХИМЕНА

Родриго! Мъртъв!

ДОН ФЕРДИНАНД

Не, той жив е още, пази

в сърцето си любов към тебе неизменна:

скръбта си успокой, която те издава.

ХИМЕНА

О, сир, припада се не само от печал,

голямо щастие припадък предизвиква,

внезапно дойде ли, то чувствата гнети.

ДОН ФЕРДИНАНД

Та невъзможното да вярваме ли ние?

Химена, твойта скръб се ясно прояви!

ХИМЕНА

Нещастието ми прелейте още, сир,

и плод на мойта скръб припадъкът да бъде:

раненото сърце изведе ме дотам.

Смъртта ще го спаси, не ще го аз преследвам;

ако от рани той за благото народно

почине — моят план и мойта мъст пропадат:

един тъй хубав край би ме обидил много.

Аз искам да умре, но не така прославен

и не тъй възвисен, от блясъци огрян,

не в скута на честта, а там — на ешафода,

не за родината, а — заради баща ми;

и нека споменът за него избледнее!

Смъртта за роден край не е печален жребий,

една прекрасна смърт ще го обезсмърти.

За мене радост е победата му славна;

страната тя крепи и жертвата ми връща,

най-знатната и най-прославена от всички,

водачът, увенчан не със цветя, а с лаври —

и тая жертва е достойна да изкупи

вината за смъртта на моя клет баща…

Каква надежда днес увлича ме, уви!

Та за какво от мен ще се бои Родриго?

Що могат сълзите презрени да му сторят?

За него вашата страна е край свободен;

там той под ваша власт свободно върши всичко;

и както над врага, над мене тържествува.

Във вражеската кръв удавената правда

за победителя е нов трофей; сега

ний правим блясъка по-силен, да вървим

между пленените крале ни повелява

презрението на законите…

ДОН ФЕРДИНАНД

Дете,

голям е твоят гняв. Когато се дарява

тук правосъдие, в блюдата слагат всичко:

баща ти е убит, но той е предизвикал

и справедливостта налага снизхождение.

Преди да ме виниш, че мек изглеждам, питай

сърцето си — и чуй как то благодари,

че съм за тебе аз избрал такъв любовник.

ХИМЕНА

За мене! Тоя враг! Виновник за гнева ми,

за моята печал! Убиец на баща ми!

Тъй малко правото да моля те зачитат,

че сякаш им дължа, загдето ме не слушат!

Но щом отказвате на сълзите ми право,

сир, позволете ми оръжие да взема;

с оръжието той ме оскърби, и аз

със същото сега ще му се отплатя.

От всички рицари главата му аз искам.

О, нека се сразят и щом борбата свърши,

за оня, който тук главата донесе,

за победителя, ще се омъжа. С ваше

съгласие, о, сир, да разгласим това!

ДОН ФЕРДИНАНД

Установен у нас е този обичай,

най-храбри воини страната ни да губи

все под предлог, че са нападали без право;