Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

плачевният успех на злото често пъти

виновния крепи, невинния наказва.

Родриго ми е скъп; свободен той ще бъде,

на лихата съдба не ще го аз оставя;

и да е провинен прекрасният човек,

врагът със своя бяг отнесъл е вината.

ДОН ДИЕГО

Как! Вий отхвърляте за него, сир, закони,

които вашият дворец е изпълнявал!

Какво народът ви ще каже, завистта,

ако под вашето крило се той прикрива

и дири в туй повод, за да не се яви

там, гдето смелите умират, но със чест.

Помътила се би победната му слава,

и на победата плода не би опитал.

Той отмъсти без страх за дързостта на графа,

и днес да се държи като достоен мъж!

ДОН ФЕРДИНАНД

Добре, съгласен съм, но хиляди ще искат

да вземат мястото. Наградата, която

за победителя Химена обеща,

от рицарите ми ще създаде врази.

И грешно би било да се остави сам —

достатъчно веднъж в борбището да влезе!

Когото искаш ти, Химена, избери,

но след двубоя им не искай вече нищо.

ДОН ДИЕГО

Не оправдавайте, които се боят.

В откритото поле не ще се мерне никой.

След туй, което днес Родриго ни показа,

и най-суетният не би се престрашил

с такъв юначен мъж да иде да се бие!

Кой би бил тоя смел или по-скоро луд?

ДОН САНЧО

Открийте туй поле, и аз ще го нападна!

О, аз съм тоя луд или по-скоро смел!

Благословете в мен копнежа, що гори,

вий помните, нали, какво тук обещахте?

ДОН ФЕРДИНАНД

Химена, нему ли се поверяваш ти?

ХИМЕНА

Аз обещах.

ДОН ФЕРДИНАНД

Готов бъдете вий за утре.

ДОН ДИЕГО

Не бива вече, сир, да се отлага. Който

е храбър — винаги готов е за борба.

ДОН ФЕРДИНАНД

Едва дошъл от бой, и пак да се сражава!

ДОН ДИЕГО

Докле разказваше, Родриго си отдъхна.

ДОН ФЕРДИНАНД

Поне за час, за два аз искам да отдъхне.

Но да не би такъв двубой да стане пример

и всеки, за да знай, че с мъка тая разпра,

що никога не съм харесвал, позволявам —

на мястото ни аз, ни дворът ми ще бъде.

(Говори на дон Ариас.)

Вий сам ще съдите за техните дела:

следете двамата достойно ли се бият

и победителя след туй ми доведете.

За неговия труд наградата една е:

аз искам сам да го представя на Химена,

за да получи той ръката й в награда.

ХИМЕНА

Сир, тежка заповед налагате ми вие!

ДОН ФЕРДИНАНД

Оплакваш се, но знай, че любовта ти, щом

Родриго победи, отхвърля твойта жалба.

И не роптай против тъй леката присъда:

един от двамата ще стане твой съпруг!

ДОН РОДРИГО, ХИМЕНА

ХИМЕНА

Родриго, денем тук? Отгде взе тая смелост?

Погубваш мойта чест! Послушай ме, иди си!

ДОН РОДРИГО

На смърт отивам аз и ида тук сега,

преди да съм сразен, да кажа сетно сбогом.

Та моята любов не смее да приеме

смъртта, без за това да ви благодаря!

ХИМЕНА

Ти ще умреш!

ДОН РОДРИГО

Летя към оня миг, когато

на вас ще предадат живота ми разбит.

ХИМЕНА

Ти ще умреш! Нима дон Санчо тъй е страшен,

че вдъхва само страх в безстрашното сърце?

Кой те направи слаб и него — толкоз силен?

Родриго тръгва в бой, а мисли, че умира!

Той, който победи и маври, и баща ми,

преди да се е бил с дон Санчо, се отчайва!

Така ли смелостта при нужда те напуща?

ДОН РОДРИГО

Аз не отивам в бой, аз диря свойта казън,

и вярната любов ме учи да не браня

живота си, щом вий ми искате смъртта.

Аз все така съм смел, но сили нямам вече

да пазя сам това, що вам се не харесва.

И още тая нощ бих срещнал аз смъртта,

ако бях влязъл в бой за собствена вражда:

но аз закрилях крал, народ, страна — и бих

им изменил, ако се защищавах зле.

Духът ми възвисен не мрази тъй живота,

че с вероломство днес да го напущам аз.

Вий искате сега смъртта ми, аз приемам

присъдата, щом тя засяга само мене.

И тъй като не бях достоен да умра

от вашата ръка, избирате вий друга:

но ударите й не ще отблъсна аз;

дължа аз почит към ръката, що се бие

заради вас; пленен от мисълта, че тя

избрана е от вас, честта ви за да брани,

аз ще разкрия гръд и ще боготворя

чрез него вашата ръка, що ме погубва.

ХИМЕНА

Ако суровостта на тоя скърбен дълг

ме прави да преследвам твойта храброст, слага

на твоята любов такъв жесток закон,