Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

съгласна е със вас и справедливостта?

Ако е станал тъй необходим Родриго,

наградата нима ще трябва аз да бъда,

та вечно да скърбя, че своите ръце

съм потопила в кръв, във бащината кръв!

ДОН ФЕРДИНАНД

За времето закон е ставало това,

което първом е изглеждало престъпно.

Спечелил те е той и негова ще бъдеш!

Но храбростта му днес макар да те владее,

аз враг на твойта чест бих бил, ако веднага

на победителя наградата отдам.

Отложи ли се, с туй не ще се наруши

обетът: негова съпруга ти да бъдеш.

Година стига ти да стихнат твоите сълзи!

А ти, Родриго, пак оръжие вземи!

Тъй както маврите при нас ти победи,

отблъсна пристъпи, осуети кроежи,

иди при тях — и вожд на моята войска

стани, и разори земята им! От страх

пред името ти Сид ще потреперят те —

от победител крал ще искат да им станеш.

Но верен й бъди и още по-достоен

за нея се върни. И твоите дела

така да я пленят, че тя сама да смята

за своя чест тогаз, за тебе че се жени.

ДОН РОДРИГО

На вас да служа, сир, и нея, за да имам,

на всяка заповед аз бих се отзовал

и всичко бих търпял, и бих щастлив живял

с надеждата дал ек от нейните очи.

ДОН ФЕРДИНАНД

На смелостта си ти, на мене се надявай!

И вече завладял сърцето на Химена —

на времето предай, на своята юначност,

на своя крал предай да покори честта.

Пиер Корней, наречен баща на класическата френска трагедия, е роден на 6 юни 1606 година в Руан, Северозападна Франция. Като син на адвокат, за да продължи семейната традиция, първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование. Става член на адвокатската гилдия в Руан, но тази професия не го удовлетворява. През 1629 родина влиза в Руанския парламент и е назначен за кралски съветник — длъжност, която заема повече от двадесет години.

Изоставил адвокатската професия, той се отдава на литературата. В началото пише лирически стихотворения, а после съсредоточава всичките си творчески сили върху драматургията, Пиер Корней се запалва по древноримската литература и възприема хуманистичната вяра в силата на разума и благородството на човешкия дух. Малко над 20-годишен, той написва първата си пиеса — „Мелита“. След това създава още седем комедии, сред които „Клитандър, или освободената невинност“, „Вдовицата, или наказаният предател“ и др. Ранните пиеси са романтични творби, в които героите избягват страстите и се осланят на разума.

В периода 1630–1645 г. Пиер Корней създава най-ценните си творби — „Сид“, „Хораций“, „Цина, или милосърдието на Август“, „Полиевкт“, „Илюзията“. На 31 години (в 1637 г.) с постановката на „Сид“ той постига небивал успех. Написана по испанска легенда от XI век за доблестния рицар Сид, тази трагедия нарушава драматургичния канон за единство на място и действие. Макар че „Сид“ печели сърцата на публиката, Пиер Корней е обезкуражен от критиката на други писатели, негови съвременници. Повлиян от мнението на авторите-завистници, самият Ришельо се присъединява към враговете му и по негова поръка „Сид“ е подложена на критики в Академията. Но публиката вече била дала своята висока оценка и в Париж придобил популярност изразът „хубаво като Сид“.

В следващите си пиеси Корней се придържа по-строго към класическите форми, но дава да се разбере, че той с неудоволствие се подчинява на ограниченията, наложени на гения му. Всички следващи трагедии на автора са достойни за най-висока възхита заради силата и величието на характерите, изобразени в тях. Те възвисяват и предизвикват мощни вълнения чрез благородството на чувствата, които са образец за читателя и зрителя… Сред представителите на Класицизма Пиер Корней най-ярко поставя проблема за честта и славата, за нравствения дълг и любовта към Отечеството, пред които Любовта, която дотогава властва в театъра, се налага да отстъпи. За пръв път на сцената се появяват живи и действени личности, които не се съобразяват с обстоятелствата и вземат смели решения, подчинени наличната си воля. Зрителят става свидетел не на външното действие, а на вътрешни преживявания на героите, на техните нравствени пориви, на чувствата им, на многообразието на характерите. За драматургията на Корней са характерни ярките контрасти в изграждането на образите, драматичният диалог, възвишеността на мисълта. Главните герои коват собствените си съдби със силата на характера, с ум и достойнство.