че ти пред Санчо днес ще бъдеш беззащитен,
в туй заслепение помни, че става дума
не само за живот, а — и за чест; прославен
макар да е живял Родриго, щом узнаят,
че вече е умрял, ще кажат — победен е.
По-скъпа и от мен за тебе е честта:
ръцете ти в кръвта на татка тя потапя
и въпреки страстта те кара да отхвърляш
най-сладкия копнеж да бъда нявга твоя:
но все пак не скъпиш честта си, щом желаеш
да бъдеш ти надвит, без да си влязъл в бой.
Какво неравенство подрива храбростта ти?
Защо не си тъй смел или защо бе смел?
За да ме оскърбиш, затуй ли храбър беше?
Не си ли храбър, щом не бива да обиждаш?
И толкоз ли жесток с баща ми ти ще бъдеш,
та след победата да бъдеш победен?
Не, без да искаш смърт, аз пак ще те преследвам,
и свойта чест брани, щом искаш да умреш.
ДОН РОДРИГО
Не трябват подвизи за славата ми вече,
щом графът е убит и маврите — разбити!
Защо ми е сега защита? Всеки знае,
че моят дух е смел, че мойта храброст може
да върши чудеса, че нищо под небето
не ми е скъпо тъй, като честта: Не, не.
Родриго в тоя бой ще знае да умре,
без да изложи чест, без някой да посмее
да му припише страх, без победен да бъде
и без над себе си да види победител:
Ще кажат само: „Той обичаше Химена;
без нейната любов не можеше живя;
той сам се подчини на строгата съдба,
която я склони главата му да иска.
И благородното сърце, ако откаже,
би се помислило, че върши престъпление.
Той своята любов изгуби за честта,
за своята любов напусна той света
и предпочете сам честта си пред Химена
и пред живота си — Химена.“ И така,
в двубоя блясъкът на мойта слава още
по-силно ще трепти и няма да угасне;
свободната ми смърт такава чест ще следва,
каквато никой друг не би ви подарил.
ХИМЕНА
Животът и честта щом няма да те спрат
да дириш днес смъртта — защото те обичах,
за тая ми любов брани се, отнеми
от Санчо своята Химена, мой Родриго,
та да не се предам на туй лице противно,
тъй както обещах. Какво да кажа друго?
Мисли за своята защита и дано
надвиеш моя дълг, заставиш ме да млъкна
и твоето сърце, ако обича още,
в борбата победи и отнеси Химена!
Прощавай! Срам ме е за тая подла дума.
ДОН РОДРИГО
Дали ще има враг непобедим за мене?
Излезте ми сега, наварци, маври, вие,
кастилци — все чеда на храбрата Испания!
Сдружете се, една войска станете днес,
за да се биете с ръката вдъхновена;
вдигнете всички вий против една надежда
усилията си — те пак не ще ви стигнат.
ИНФАНТАТА
О, знатност на рода, която в престъпление
превръщаш моята любов!
И ти, любов, що в мен със мощ въставаш
против законите на тоя горд тиран!
Пред тях ли трябва днес
да се смириш, княгиньо?
Родриго, с тоя дух достоен си за мене,
но кралски син не си, макар да имаш доблест.
Безмилостна съдба, със строгост що дели
честта от моите желания!
Нима е писано, такава тежка скръб
да струва изборът на рядка добродетел?
О, небеса, сърцето
какви въздишки чакат,
ако не смогне то, измъчвано до смърт,
да се смири — или любимия да срещне!
Но, съвест моя, спри! — и разумът се чуди,
да губя тъй достоен избор!
Макар че моят род на властник ме обрича,
Родриго, аз със чест живяла бих при тебе.
След своята победа
ти заслужаваш трон!
И не показва ли туй славно име Сид,
което придоби, че трябва да царуваш?
Достоен е за мен, но той е за Химена;
напразно го принесох дар!
Смъртта на нейния баща не ги разделя,
със съжаление преследва го дългът.
Плод никакъв, нито
от неговия грях,
нито от мойта скръб — съдбата щом приема
дори между врази да крепне любовта.
ИНФАНТАТА, ЛЕОНОРА
ИНФАНТАТА
Що искаш, Леонора?
ЛЕОНОРА
Да ви ръкопляскам,
загдето най-подир намерихте покой.
ИНФАНТАТА
Отгде ми би дошъл покой всред тая скръб?
ЛЕОНОРА
Ако с надеждата погива любовта,
Родриго може ли да смайва смелостта ви?
Вий знаете в какво Химена го увлече:
и стане ли съпруг или умре, за вас
надеждата гасней и вий сте здрава вече.
ИНФАНТАТА
Ах! Има още…
ЛЕОНОРА
Що? Да се надявате?
ИНФАНТАТА
Но можеш ли ми ти надеждата отне?
Ако ли при таквиз условия се бие,
аз бих измислила с какво да разруша
Читать дальше