Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

последиците им. На много хитрини

жестоката любов нас, влюбените, учи.

ЛЕОНОРА

Щом бащината смърт не смогна да разпали

в душите им раздор, що можете вий стори?

Химена, ясно е, преследва днес Родриго,

но не с омраза — тя издействува борба

и първата ръка, която й предлагат,

приема изведнъж: не дири тя ръце,

прославени в безброй възвишени дела;

дон Санчо стигай; той избора заслужва,

защото първи път се готви за борба.

У него липсата на опит тя цени.

И тъй като не е прочут, на него гледа

с доверие сега; и тая бързина,

с която бе избран, показва — тя че иска

борба, що би могла да надломи дълга й,

що би доставила победа на Родриго

и да й позволи да се успокои.

ИНФАНТАТА

Аз чувствувам това и въпреки Химена

сърцето ми трепти по тоя победител.

Нещастна влюбена, на що да се реша?

ЛЕОНОРА

Да си припомните чия сте дъщеря:

родена сте за крал, а любите Родриго!

ИНФАНТАТА

Прицел за моето сърце не е Родриго,

аз влюбена не съм в един прост благородник,

и моята любов не го зове така.

Твореца любя аз на толкова прекрасни

и доблестни дела — Сид любя аз сега.

Аз ще се покоря, но не от страх пред хули,

а — пред една тъй хубава любов. Дори

заради мене той да бъде увенчан,

пак няма аз назад дара си да приема.

В един такъв двубой победа го очаква,

затуй на нея пак ще го предам. А ти,

свидетелка на туй пронизано сърце,

завършено ела да видиш мойто дело!

ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ХИМЕНА

Елвира, страдам аз и колко съм нещастна!

Надявам се и пак от всичко се боя;

не смея благослов към нищо да отправя;

разкайвам се завчас, щом пожелая нещо.

Заставям двама аз оръжие да вземат,

а всякакъв успех със сълзи ще облея;

такваз е моята съдба: неотмъстена

за бащината смърт или Родриго — мъртъв.

ЕЛВИРА

И в двата случая спокойствие ви чака:

вий отмъстена сте или Родриго ваш е.

Такваз е вашата съдба: поддържа тя

честта ви и съпруг ви праща.

ХИМЕНА

Как! Предметът

на моя гняв или на моята омраза!

На татка ми или на моя мил — убиец!

И в двата случая ми дават за съпруг

опръскания с кръв, с най-свидна кръв за мене;

и в двата случая душата се бунтува:

по-силно от смъртта боя се аз от края.

Млъкнете, мъст, любов, смущавате духа ми,

с такваз цена не сте приятни вий за мене;

а ти, двигателю всемощен на съдбата,

дано завършиш днес двубоя без успех,

да няма победен от тях, ни победител!

ЕЛВИРА

Това би значило към вас да бъде строг.

Борбата им за вас да бъде нова мъка,

ако ви задължи да дирите отплата,

да проявявате ранено честолюбие

и да очаквате Родриговата смърт.

Ще бъде най-добре победната му смелост

мълчание да ви наложи; пред закона

да стихне всеки стон; с повелята на краля

да се осъществят и вашите мечти.

ХИМЕНА

Не, победи ли той, аз няма да отстъпя!

Дългът ми силен е и загубата страшна,

и за това нито закон, ни кралска воля

не са достатъчни, за да ме подчинят.

Той лесно би могъл да победи дон Санчо,

но не и славата на гордата Химена;

пред обещаното от краля мойта чест

за него врагове безброй ще създаде.

ЕЛВИРА

Внимавайте след туй за тая странна гордост

небето да не би на вас да отмъсти.

Как! Вий отказвате от щастие, което

ви дава правото достойно да мълчите?

Що иска тоя дълг, на що се той надява?

Родриговата смърт ще върне ли баща ви?

Едно нещастие нима за вас е малко,

че бихте искали и нова скръб сега?

Не, с този упорит и своеволен нрав

вий не заслужвате Родриго; със смъртта му

небето своя гняв заслужено ви праща,

отрежда ли ви то дон Санчо за съпруг!

ХИМЕНА

Елвира, претърпях аз доста мъки, с мрачна

прокоба ти недей ги удвоява! Искам

да ги избягна двамата; ако не може, в тоя

двубой молбите ми ще бъдат за Родриго:

към него луда страст не ме влече сега,

но той ако умре, очаква ме дон Санчо,

и тоя страх у мен събужда туй желание.

Що виждам, клета, аз? Елвира, свърши вече!

ДОН САНЧО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ДОН САНЧО

Пред вашите нозе аз слагам тоя меч…

ХИМЕНА

Как? Още напоен с Родриговата кръв?

Но как си ти посмял да се явиш пред мене,

след като ми отне най-скъпото?

— Любов,

ти няма от какво да се боиш: баща ми