Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

нима безсилни само сълзи му дължи!

И как ще изтърпя, любов подкупна е подло

мълчание честта у мен да заглуши!

ЕЛВИРА

Повярвайте ми вий, простено ще ви бъде,

тъй гневна че не сте били към своя мил,

към скъпия любим: говорихте със краля —

и стига ви това; не бързайте тогава,

не се отдавайте на странното си чувство.

ХИМЕНА

Честта ми е засегната, ще отмъстя;

и както и да ни примамва любовта,

за благородните е срамна всяка прошка.

ЕЛВИРА

Но вий обичате и той ви се харесва.

ХИМЕНА

Признавам.

ЕЛВИРА

Но какво ще правите тогава?

ХИМЕНА

Честта си да спася и с мъката да свърша,

ще го преследвам и след него ще умра!

ДОН РОДРИГО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА

ДОН РОДРИГО

Да ме преследвате, напразно! — запазете

честта си, за да ми отнемете живота.

ХИМЕНА

Елвира, где сме ний какво аз виждам тука?

Родриго в моя дом! Родриго е пред мене!

ДОН РОДРИГО

Кръвта ми не щадете; сладостта вкусете

на мойта смърт и на мъстта си.

ХИМЕНА

Ах!

ДОН РОДРИГО

Но чуй ме!

ХИМЕНА

Умирам аз.

ДОН РОДРИГО

Минута само.

ХИМЕНА

Да умра

ме остави, иди си.

ДОН РОДРИГО

Само две слова:

след туй отговори ми с тоя меч.

ХИМЕНА

Как! Още

с кръвта на татка напоен!

ДОН РОДРИГО

Химена моя…

ХИМЕНА

Махни ужасния си меч, за мене станал,

за твоята вина и за живота — укор.

ДОН РОДРИГО

Не, погледни, омразата си да разпалиш,

и да увеличиш гнева си, и смъртта ми

да ускориш.

ХИМЕНА

Обагрен е от моя кръв.

ДОН РОДРИГО

За да изгуби тая багра, потопи го

в кръвта ми.

ХИМЕНА

О, жестокост, да убиеш само

в един ден с меч бащата, дъщерята — с поглед!

Не мога да търпя, махни го скоро: искаш

да те изслушам, а ме караш да умра!

ДОН РОДРИГО

Аз върша туй, което искаш, но желая

на моя клет живот сама да туриш край;

не чакай за това от моята любов

да се разкайва подло за доброто дело.

Непоправимата последица набързо

избухване баща ми позореше, мене

покриваше със срам. Плесница знаеш що е

за храбрия; засегнат бях и аз — подирих,

открих виновния и отмъстих за двама;

ако потрябваше, аз пак го бих извършил.

Но туй не ще рече, че се не бори дълго,

и с мене, и с баща ми, моята любов

за тебе. Силата й виж: такваз обида,

а аз се двоумях дали да отмъстя!

Да понеса обидата или да стана

за тебе нетърпим! Разбрах, била е бърза

ръката ми; бях много буен; твойта хубост

би надделяла, знам, ако пред твоя чар

не трепна мисълта, че който е без чест,

не те заслужва — и че ти, която бе

за благородния сърце разкрила, щеше

опозорения тозчас да намразиш.

Че подчиня ли се на твоята любов,

за твоята ръка ще бъда недостоен.

Аз пак ти казвам — и до сетния си дъх

не ще престана, знам, това да ти повтарям:

Обидих те, но туй аз сторих, за да мога

да излича срама и тебе да заслужа;

но след като спасих честта си и баща си,

сега съм аз готов и тебе да спася.

При тебе ида аз, кръвта си да ти дам.

Изпълних и сега пак върша своя дълг.

Знам, мъртвият баща отплата чака днес:

не исках жертвата от тебе аз да скрия.

Убий за тая кръв, която той изгуби,

тогова, който горд без жал я бе пролял.

ХИМЕНА

Макар да съм твой враг, Родриго — аз не мога

да хуля, че си ти избягал от позора;

и както да гори дълбоката ми болка,

не те осъждам аз, а горко се оплаквам.

Аз знам — от твоята великодушна смелост

какво е искала покрусената чест:

изпълнил си дълга на честния човек

и ме научи как аз своя да изпълня —

за мене бе урок печалната победа;

баща ти е спасен и твойта слава крепне —

сега е моят ред и грижата — за своя

баща да отмъстя и да спася честта си.

Заради тебе, ах, отчаяна съм аз

и ако друго зло баща ми би отнело,

за моята душа утеха би била

едничка радостта, че мога да те виждам —

и, въпреки скръбта, блажена щях да бъда,

че скъпата ръка изтрива моите сълзи.

Но ето, че и тебе губя аз след него:

пред моята любов честта ще надделее

и тоя страшен дълг ми повелява днес

да действувам сама за твоята погибел.

От любовта ми ти не чакай низки чувства

за наказание. Каквото любовта ни