Пиер Корней - Сид (Трагедия в пет действия)

и да мълви за тебе, трябва с благородство

да ти отвърна аз — ти прояви към мене

достойнство, като ме оскърби, достойна

чрез твойта смърт и аз ще трябва днес да бъда.

ДОН РОДРИГО

Каквото иска твойта чест — не го отлагай!

Тя иска моята глава, аз ти я давам

за тая благородна цел да стане жертва!

Присъдата, смъртта — за мен ще бъдат сладки;

да чакам бавно правосъдие — то значи

отплатата и твойта слава да забавя.

Аз ще умра щастлив от толкоз хубав удар!

ХИМЕНА

О, не, аз твой съм враг, но не — и твой палач!

Така да взема твоята глава! — Ще трябва

да я нападам аз, но да я браниш ти;

сама от другиго да я получа; трябва

да те преследвам аз; а не — да те наказвам!

ДОН РОДРИГО

Каквото любовта ни и да ти говори,

с великодушие ти трябва да отвърнеш

и за баща си ти да отмъстиш със чужди

ръце — повярвай ми, това не е отплата;

със своята ръка аз отмъстих за всичко,

с ръката си и ти ще трябва да мъстиш.

ХИМЕНА

Защо, жестоки, настояваш? Отмъстил си

без помощ ти, а мене искаш да помагаш!

Ще следвам твоя пример, имам доста смелост

да не споделям с тебе свойта слава. Нищо

баща ми, мойта чест не искат да дължат

на твоята любов и отчаяние.

ДОН РОДРИГО

О, строга чест! Какво да сторя, та най-сетне

да имам тая милост? В името на своя

баща или на нашето приятелство

ти отмъсти или от жал ме накажи!

От твоята ръка желал бих да умра,

но не и с твоята ненавист да живея.

ХИМЕНА

Не мога да те мразя.

ДОН РОДРИГО

Трябва.

ХИМЕНА

Аз не мога.

ДОН РОДРИГО

Нима не се боиш от укор, от мълва?

Когато престъплението се узнае

и твоята любов, какви ли клевети

злосторниците ще измислят? Застави ги

да млъкнат! Запази доброто свое име

чрез мойта смърт!

ХИМЕНА

Сияе то, щом ти живееш!

Аз искам тая чест гласът на черна завист

да възвиси и мойта болка да оплаче,

като узнай, че аз те любя и преследвам.

Иди си, не показвай пред скръбта ми туй,

което любя аз, а трябва да изгубя!

Всред мрака на нощта укривай свойта сянка!

Ако те видят тук, честта ми се излага.

Едничък повод за мълвата да узнае,

че съм търпяла твоето присъствие —

не я оставяй да петни честта ми!

ДОН РОДРИГО

Нека

умра!…

ХИМЕНА

Върви си!

ДОН РОДРИГО

Що реши?

ХИМЕНА

Ще сторя всичко

за своя клет баща да отмъстя, макар

тъй хубава любов гнева ми да смущава,

но въпреки дълга суров и безсърдечен

желала бих едно: да не извърша нищо.

ДОН РОДРИГО

О, чудеса на любовта!

ХИМЕНА

О, кръстна мъка!

ДОН РОДРИГО

И сълзи, и тъги бащите ще ни струват!

ХИМЕНА

Би ли повярвал някой?…

ДОН РОДРИГО

Би ли казал някой?

ХИМЕНА

Че щастието бе тъй близко и отлитна!

ДОН РОДРИГО

Че близко до брега внезапна буря мигом

надеждите разби!

ХИМЕНА

О, смъртоносна болка!

ДОН РОДРИГО

О, лишни съжаления!

ХИМЕНА

Върви си, казвам —

не ще те слушам вече!

ДОН РОДРИГО

Сбогом! — Ще влека

живот мъртвешки аз, догдето за разплата

не го отнемеш ти.

ХИМЕНА

Успея ли в това,

повярвай, нито миг не ще остана аз

след тебе да живея на земята. Сбогом!

Излез — и гледай, моля, никой да не види!

ЕЛВИРА

Каквито и беди небето да ни праща…

ХИМЕНА

Не ме измъчвай — остави ме да въздишам:

аз диря тишина и мрак за свойта скръб.

ДОН ДИЕГО

Напълно никога не знаем ние радост

и нашият успех примесен е с печал:

помътен е от скръб най-чистият кристал

на нашата душа. От тая скръб смутена

простенва тя всред щастието. В радост цял

аз плувам, а треперя от боязън; мъртъв

видях врага, от който бях ранен; ръката,

която отмъсти за мен, не съм видял.

Напразно, изнурен от безполезна грижа,

залутан из града, по цял ден аз се движа:

от старините ми забравената мощ

безплодно се хаби да диря в тая нощ

и всякога, и вред все тоя победител.

На бягството му тук не виждам аз следите —

прегръщам сянката на своя син. И страх,

и подозрения обсаждат обичта ми —

тя с призраци дружи и всичко тук я мами, —

боя се от кръга на тоя мъртъв граф —

пред мене броят им надига се и расне.