Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Можех да се обзаложа, че сме първите му луди.

Никой на масата не се помръдна да отхлупи супниците, а сестрата стоеше встрани и чакаше да види ще посегне ли някой, или тя да го стори. Обикновено мисис Томолило отхлупваше супниците и сипваше на всскиго като майка, но вече я бяха изписали и никой не проявяваше желание да я замести.

Аз умирах от глад, затова вдигнах капака на първия съд.

Браво, Естър - със задоволство каза сестрата. - Сипи си малко фасул и го подай на останалите.

Сипах си чиния зелен фасул и подадох супника на грамадната червенокоса жена вдясно от мен. Днес за първи път пускаха червенокосата на масата. Бях я видяла само веднъж преди в дъното на Г-образния коридор, стоеше пред една отворена врата е решетки на четвъртитите, допълнително изрязани прозорци.

Тя крещеше и се смееше по най-грубиянски начин, потупваше бедрата си пред минаващите лекари, а прислужникът с бяла куртка, който се грижеше за болните от оня край на отделението, се бе облегнал на радиатора и се превиваше от смях.

Червенокосата изтръгна супника от ръцете ми и го изсипа до дъно в чинията си. Фасулените шушулки се издигнаха като планина пред нея и взеха да се свличат по скута й и по пода като твърди зелени сламки.

- О, мисис Моул! - тъжно възкликна сестрата. - По-добре да се бяхте хранили и днес в стаята си.

Тя върна голяма част от фасула й в супника, подаде го на съседната болна и отведе мисис Моул. По целия път към стаята си мисис Моул се извръшаше към нас, правеше ни разни подигравателни гримаси и издаваше гадни, мляскащи звуци.

Пристигна негърът и започна да обира празните чинии пред болни, които още не си бяха сипали да се хранят.

- Още не сме свършили - му казах. - Трябва да почакаш.

- Амиии! - Той облещи очи с престорено учудване. Обърна се назад. Сестрата още не се бе върнала от стаята на мисис Моул.

Негърът ми се поклони дръзко:

- Мис Говнянка! - едва чуто изрече той.

Вдигнах капака на втория супник и намерих макарони, студени като камък и залепнали един за друг в клеясала маса. Третият, последният супник бе пълен догоре с пържен зелен фасул.

Знаех чудесно, че на един обяд не се сервира два пъти фасул. Можеш да поднесеш фасул и моркови или фасул и грах, но никога фасул с фасул. Негърът просто се бе опитал да разбере доколко сме с всичкия си.

Сестрата дойде и негърът предпазливо се измъкна надалеч. Ядох пържен фасул, колкото можах. После станах ог масата, минах така, че сестрата да нс може да ме вижда от кръста надолу, и застанах зад негъра, който прибираше мръсните чинии. Изтеглих крак назад и му отперих силен и остър шут право в прасеца.

Негърът отскокна с писък и опули очи насреща ми.

О, мис - простена той, като разтриваше крака си, - не биваше да правите това, не биваше.

- Точно това заслужаваш ! отговорих и впих очи в него.

- Днес не искаш ли да станеш?

Не. - Сгуших се още по-дълбоко в леглото и издърпах завивката над главата си. После повдигнах едно ъгълче и надникнах оттам. Сестрата тръскаше термометъра, който току-що бе извадила от устата ми.

Ето, вижте, нямам температура. - Бях погледнала термометъра, преди да дойде да го вземе, както винаги правех. - Виждате сама, нямам температура, тогава защо ми я мерите?

Исках да й обясня, че ако нещо в организма ми не е в ред, щях да се радвам, бих предпочела нещо в тялото да куца, откол- кото в главата, но тая мисъл ми се стори сложна и изтощителна, затова замълчах. Само се зарових още по-дълбоко в леглото.

После усетих през завивката някакъв лек, досаден натиск до крака си. Надникнах. Сестрата бе оставила табличката с термометрите върху леглото ми и с гръб към мен сега мереше пулса на жената от съседното легло, заела мястото на мисис Томолило.

Някаква непреодолима палавост пламна в кръвта ми, възбуждаща и примамлива като сърбеж на клатещ се зъб. Про- зинах се и се размърдах, сякаш се готвех да се извърна, после пъхнах крак под табличката.

- Ооо! - Викът на сестрата бе като вик за помощ. Другата сестра тутакси нахълта в стаята. Виж какво направи!

Измъкнах главата си изпод завивките и погледнах от ръба на леглото. Около прекатурен емайлиран поднос блестяха като звезда тръбичките на термометрите, а капчиците живак потрепваха като божествена роса.

- Много съжалявам - казах. - Съвсем случайно.

Втората сестра впи в мен злобен поглед.

- Ти го направи нарочно. Видях те.

Тя бързо изтича и почти моментално двама санитари ме помъкнаха заедно е леглото към старата стая на мисис Моул, но преди това бях успяла да сграбча в шепи капчица живак.