lovech - Hramat na bogovete

Подът се разтресе отново. Този път не от експлозия, а от мощен, застрашителен тътен на метал и бетон. Хеликоптерът бързо се оттегли. Звукът ставаше все по-силен, беше придру­жен от стоновете и стъргането на огъващи се подпори...

Нина изпадна в ужас, когато осъзна какъв е източникът на всичко.

- О, мамка му! Давай, Еди, давай!

Една от вятърните турбини рухна като изтръгната секвоя, разсече тавана и отвори голяма пукнатина в небостъргача, огромната ѝ стоманена кула пореше етаж след етаж, докато на­края не се спря в множеството сплетени останки.

Опасността не беше преминала. Нина и Еди осъзнаха, че се плъзгат към разширяваща се дупка в пода, чиито подпори про­падаха. Опитаха се да се задържат за полираното дърво...

Разнесе се силен шум от поредното пропукване - дървеният под се надигна от едната страна, а в другата потъна. Нина се хвана за ръба, а Еди увисна на краката ѝ.

Жената продължаваше да държи куфарчето в другата си ръка.

- Разкарай това шибано чудо, преди да паднем и двамата! - нареди съпругът ѝ.

- Забрави! - След всичко, което изживя, просто нямаше на­чин да се откаже от статуетките точно сега. Вместо това хвърли куфара обратно на наклонения под, в ъгъла до вратите. В нача­лото ѝ се стори, че ще се плъзне обратно... но той се закрепи за една надигната дъска.

С освободената си ръка Нина потърси опора, за която да се хване.

- Просто се дръж - нареди ѝ Еди, прибра пистолета в сакото си и започна да се набира по тялото ѝ.

- Не се бях сетила!

Чейс преглътна саркастичния си отговор, най-важното сега беше да оцелеят. Ботушите му търсеха опора, успя да се пока­тери достатъчно, за да се хване за дъската.

- Стана! - пусна Нина и се опита да вкара крака си в една пукнатина. Тя не го издържа, така че започна да опипва внима­телно.

Прожекторът на хеликоптера освети офиса на Такаши. Стайкс беше...

Бившият му командир се намираше от другата страна на ямата и се опитваше да се върне на нивото на етажа. Стори го, изтупа праха от себе си и се обърна назад. Погледът му срещна този на Еди. За миг се намръщи, но после се ухили доволно и посегна за оръжието си...

Него обаче го нямаше на мястото му. Обзе го неистов гняв, когато осъзна, че го е изпуснал долу в ямата. Единственото, с което можеше да застреля Чейс, беше заплашителната си фи­зиономия... стори го, обърна се и хукна към асансьора. Там го посрещна премигващият надпис „Не работи“ - машините бяха програмирани да се изключват, когато бъде задействана алар­мата за пожар. Стайкс стигна до ъгъла и се изгуби от поглед, беше се насочил към аварийното стълбище.

Еди се прокле за това, че не бе успял да убие врага си, и се покатери при Нина на наклонения под. Размениха си облекчени погледи, които бързо изчезнаха, когато се понесоха нови из­стрели от картечницата.

* * *

Коджима безуспешно се опитваше да убеди Такаши да влезе в спасителната капсула.

- Трябва да се измъкнете! - изрече секретарят, когато про­низващата светлина от хеликоптера премина през прозорците на офиса.

Магнатът се опъваше и крещеше в мобилния си телефон:

- Двеста и шейсет градуса на запад! Чухте ли? Двеста и шей­сет градуса! - Мъжът получи потвърждение и се обърна към Коджима: - Статуетките и доктор Уайлд трябва да бъдат спасе­ни! Планът е по-важен от всеки член на Групата. Намери ги и ги изведи в безопасност!

- Не, Такаши сан! Вие трябва да...

Картечницата избълва огън. Прозорците станаха на парчета, а бурята от куршуми превърна индустриалеца и секретаря му в кървави пихтии.

* * *

Еди погледна притеснен дъбовите врати.

- Май не искаме да ходим там. - Хеликоптерът тръгна да заобикаля сградата.

Търсеше други мишени.

- Не мисля, че разполагаме с изобилие от варианти - каза му Нина. Имаше още една единична врата от тяхната страна на ямата, но за да я достигнат, се налагаше да се спуснат по опасното нанадолнище, преди да отскочат към гредата, останала от пода. Жената си взе куфарчето. - Дръж ме за ръката, докато скоча отсреща.

- За бога, просто остави това чудо, става ли? - Еди се нам­ръщи. - Чакай, какво има в него? Да не са шибаните статуетки?

- Да, и след всичките неприятности, които преживях заради тях, няма да ги зарежа точно сега - възпротиви се съпругата му.

- След всичките неприятности, които причиниха, светът ще е едно по-добро място без тях - контрира я Чейс. - Дай ги тук.

- Не, Еди - настоя Нина и стисна по-здраво дръжката на куфарчето. - Нямам време да ти обяснявам сега, но фигурите са част от нещо голямо - нещо удивително. Трябва да разбера какво е то.