lovech - Hramat na bogovete

Александър Стайкс.

Уайлд се отдръпна назад като котка, която се е изпречила на пътя на агресивно куче.

- Какво, по дяволите, търси той тук?

Магнатът също не изглеждаше доволен от срещата.

- Казах ти да чакаш, докато не приключим.

- Съжалявам - каза със саркастична усмивка Стайкс, - но алармата ми подсказа, че нещо не е наред. - Обърна се към Нина. - Удоволствие за мен е да те видя отново.

- За мен пък не е - изръмжа жената и каза на Такаши: - Това копеле се опита да ме убие!

- Причината той да е тук, е, че купих статуетките от него, нищо друго - обясни магнатът. Гласът му беше нервен, кое­то подсказа на Нина, че крие нещо или просто лъже. - Моля ви, доктор Уайлд, вие и фигурите трябва да бъдете защитени. - Мъжът посочи към статуетката в ръката ѝ. - Сложете я в куфа­ра. Ако се наложи ще използваме спасителната капсула, за да изведем безопасно тях и вас от сградата.

Жената погледна към кабината, в която се намираше сферата.

- Няма да прелетя петдесет етажа в това чудо.

- За ваше добро е - настоя Такаши. Коджима закуцука към нея и взе последната фигура от ръката ѝ, сложи я в куфара и го затвори.

- И сама мога да се оправям.

- Не се тревожете - намеси се Стайкс. - Аз ще се погрижа за нея.

Уайлд забеляза злите намерения на мъжа, скрити зад над­менната му самодоволна усмивка. И преди бе виждала тази физиономия, когато беше негова пленничка. Негова жертва дори - бе я измъчвал за информация със скорпионска отрова. Обзе я страх при спомена, тялото ѝ се изпълни с адреналин.

Борбата не беше вариант. Нямаше как да се сравнява със Стайкс.

Значи, ѝ оставаше...

Нина изблъска с рамо Коджима, грабна куфарчето и хукна през вратата.

- По дяволите! - изсъска Александър. Бръкна под сакото си и извади пистолет - никелиран „Джерико-941“. Втурна се след нея.

- Не! - заповяда Такаши и замръзна. - Махни това оръжие. Прекалено ценна е за Групата. Не трябва да бъде наранявана.

Англичанинът го изгледа със злобен поглед.

- Не трябва да бъде убита - поправи го Стайкс. - Което не е съвсем същото нещо. - Мъжът махна предпазителя на пис­толета си. - Не се безпокойте, господин Такаши. Аз съм много добър стрелец.

Преди магнатът да успее да му отговори, наемникът отвори вратата и се втурна след Нина.

* * *

Еди поглеждаше ту към единия, ту към другия нинджа; копе­летата се приближаваха към него. Донатело продължаваше да върти с плашеща лекота нунчакуто си и го принуждаваше да отстъпи... към тоягата на Микеланджело.

Чейс погледна към изхода и към пистолета си. Ако успее­ше да повали единия нинджа или поне да го разсее за секунда, можеше да мине покрай втория и да стигне до своя макаров. Търсеше най-подходящия момент... който още не беше настъпил. Противниците му трябваше да се приближат още, но не толкова, че да му нанесат фатален удар.

Нинджите предвидиха намеренията му. Размениха си по още един поглед и мълчаливо запристъпваха към него. Еди отстъпи назад. Независимо че нападателите бяха разбрали плана му, не му оставаше нищо друго, освен да се пробва.

Тоягата, макар и не толкова ефектна като нунчакуто, имаше по-голям шанс да го достигне. В такъв случай трябваше да се цели в Донатело. Нинджата продължаваше да пристъпва към него, но доста по-предпазливо. Още две крачки.

Още една...

Чейс се удари в нещо. Инстинктивно погледна назад и видя, че е витрина с меч.

Донатело се възползва от моментното му разсейване и се стрелна към него, нунчакуто полетя към лицето му. Еди вдигна ръце, за да се предпази, и лактите му бяха лошо ударени от дървените ръкохватки...

Тоягата полетя към англичанина като бейзболна бухалка, удари го в корема и го запрати отново към витрината. Тя се залюля и падна, стъклото се пръсна, когато мъжът се строполи отгоре му. Парчета от него се забиха в раменете му. Той се търкулна на една страна, за да се махне от острите късове, и видя как нунчакуто лети към главата му. Избегна го на милиметри, дървената ръкох­ватка се стовари до него и направи на прах друго парче стъкло.

Микеланджело вдигна тоягата си високо с намерение да строши главата на Чейс като диня...

Еди грабна Кусанаги и замахна с него. Разнесе се звук от удар на метал в дърво - едната страна на бо-то падна отрязана от свещения меч, чието острие бе остро дори след векове.

Нинджата нападна отново, независимо че тоягата му беше кастрирана с една трета от дължината си. Този път Чейс из­ползва меча не за отбрана, а като помощно средство да се из­прави на крака. Микеланджело се стрелна, но не успя да дос­тигне противника си. Пак атакува... англичанинът беше готов за него.