lovech - Hramat na bogovete

Уайлд си пое дълбоко въздух.

- Няма по-добро време от веднага.

Магнатът ѝ подаде третата фигура. Жената съедини другите две и посегна за...

От съседната стая се разнесе оглушителен метален трясък, последван от тупването на нещо тежко върху покрития с дебел килим под. Нина, Такаши и Коджима се стреснаха и забравиха на мига за статуетките. Неканеният гост влезе в помещението.

- К’во ста’а - рече той.

- Еди? - ококори се Уайлд. За нея срещата беше по-невероятна и от пътешествието на разума ѝ отпреди малко. - Какво... Как... Ти...? - бе всичко, което съумя да каже.

Ръката на Коджима се стрелна към сакото му, но Еди насочи своя макаров към него.

- Не прави нищо тъпо, друже. Просто си кротувай. Ти и всички останали - нареди англичанинът и премести дулото към Такаши. - Ти също, Нина.

Грубият му тон я накара да потръпне.

- Какво правиш, Еди?

- Ти какво правиш? - отвърна на въпроса ѝ с въпрос мъ­жът. - Три месеца преследвам Стайкс, а накрая се оказва, че той е точно тук с теб!

- Стайкс? За какво говориш? Не бих...

Магнатът заговори спокойно, но предизвикателно на япон­ски. Коджима преведе:

- Такаши сан се извинява, че прекъсва личния ви разговор, но силно желае да разбере какво търсите тук.

- О, ще разбере - отвърна Еди и кимна към фигурите. - Дой­дох заради тях - или поне те са една от причините.

Коджима предаде думите на Чейс на шефа си, след което преведе отговора:

- Такаши сан съжалява да ви съобщи, че няма да допусне да вземете статуетките, а ако го сторите, последствията за вас ще бъдат тежки.

- Кажи му, че той няма думата - отвърна Чейс и насочи оръ­жието си към стареца. Секретарят започна да превежда.

- О, я зарежи тая работа - прекъсна го Нина. - Той говори перфектно английски!

Такаши въздъхна.

- Опитвах се да спечеля малко време, доктор Уайлд.

- Е, времето ви свърши - каза Еди. - Първо искам да ми дадете фигурите. После ме заведете при Стайкс. Той е другата причина да съм тук - ще убия това копеле.

- Стайкс наистина ли е тук? - учуди се Нина.

Чейс я изгледа изненадан.

- Не знаеше ли?

- Разбира се, че не! Това копеле ме измъчва - да не си мис­лиш, че щях да дойда, ако знаех, че и той е тук? - Жената пог­ледна към пистолета. - Насочил си оръжието си в мен? Боже, Еди! Не мога да повярвам, че дори си си помислил, че съм се обърнала срещу теб?

Засрамен, Чейс свали оръжието едва...

Това беше достатъчно за Такаши да рискува с ход. С кока­лестия си пръст натисна циферблата на часовника си.

Разнесе се вой на аларма. Еди насочи отново оръжието си в магната, който, въпреки непреклонното си до момента поведе­ние, потрепна.

- Много тъпа постъпка от твоя страна - изръмжа Чейс и на­прави знак на триото да излезе от трезора. - Добре, старо куче сан, води ни. Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Всички. Съжалявам, Нина - добави англичанинът, - но трябва да се из­мъкна от тук.

- Защо правиш всичко това? - попита съпругата му, докато вървяха към изхода. - Защо искаш статуетките?

- На мен не ми трябват - и бездруго вече причиниха прека­лено много вреди. Но други хора желаят да ги видят унищоже­ни, което ме устройва перфектно.

Такаши изгледа Еди с пресметлив поглед.

- Кои са тези хора?

- Нямам представа - сигурно някои, които много мразят пурпурно.

- Не знаеш кой те е изпратил тук и защо?

- Интересуваше ме как да намеря Стайкс - те ми казаха, така че убийството на това копеле е единственото, което е от значе­ние за мен. Така че, мърдайте. Минете през...

Чу се шум от галерията отвън, като че ли отникъде се по­явиха фигури в тъмни одежди и с оръжия в ръце. Обградиха Такаши и Коджима и се вторачиха в Чейс с дръпнатите си очи.

Четиримата бяха облечени от глава до пети в тъмносиньо, лицата им бяха закрити от балаклави. Всеки от тях разполага­ше с различно оръжие: катана, традиционния извит японски меч; дълга черна тояга бо, покрита с ивици метал; нунчаку - две тежки дървени ръкохватки, свързани помежду си с лъскава сто­манена верига, и кусаригама - грозен сърп, от чиято дръжка висеше верига с топка в края ѝ. Приносителят на последното въртеше с една ръка тежестта, която свистеше заплашително с всяко едно завъртане.

Еди едва не се изсмя. Посочи с оръжието си всеки един от тях.

- Нека позная - Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело? - Обърна се към Такаши: - Ще се пукна от смях, охрани­телите ти са някакви си шибани нинджи? Майтапиш се, нали?

- Ще се уверите, че майтапът е за ваша сметка - обеща до­макинът. Кимна едва...