lovech - Hramat na bogovete

Скарбър не го беше излъгала: врагът му бе тук, в този мо­мент. Почувства тежестта на оръжието в джоба си и без да се замисли, посегна към него. Един изстрел през решетката и онзи щеше да е мъртъв...

Чейс се насили да не го прави. Да, можеше да убие Стайкс, но все още не беше измислил по-пряк път за бягство от пълзе­нето във вентилационната шахта и спускането петдесет етажа надолу. Пък и беше задължен на Скарбър. Бившата агентка на ЦРУ бе изпълнила своята част от сделката, като му даде место­нахождението на Стайкс, така че той трябваше да стори същото и да се опита да унищожи статуетките.

Премести се така, че да види целта си. Александър седеше безгрижно в кожен фотьойл, на малка масичка пред него имаше чаша с уиски. Еди познаваше добре надменното му, самодоволно изражение... Йоркширецът изпитваше частично удовлетво­рение от факта, че аристократичните черти на копелето бяха загрозени - от челото през русата му коса преминаваше дълбок белег от куршум.

Стайкс се беше настанил удобно, навярно смяташе да поос­тане. Това беше добре за Чейс, даваше му достатъчно време да намери статуетките, преди да изчисти някои стари сметки.

Еди запълзя отново напред, търсеше друга вентилационна...

- Доктор Уайлд е с Такаши сан в момента - чу се гласът на японеца.

Какво? - едва не извика Чейс от изненада, но бързо съумя да си прехапе езика. Нима Нина беше тук? Обзе го копнеж да я види... но и безпокойство. Какво търсеше съпругата му тук, за­едно със Стайкс? Наведе се по-близо до решетката, за да може да чува по-добре.

- Съвсем скоро тя ще съедини статуетките - продължи мъ­жът. - Тогава ще станем свидетели на истинската им сила... и планът ни ще влезе в действие.

- Отне ви прекалено много време - възрази Стайкс. - Дадох фигурите на Групата преди три месеца.

- Търсихме алтернативи.

- Знаехте, че доктор Уайлд може да накара статуетките да работят, но въпреки това се втурнахте да търсите някой друг със същите способности. Казах ви, че тя е най-добрият избор и няма да устои на шанса да научи нещо повече за тях. Те са я обсебили - готова е на всичко. Работата винаги е била на първо място за нея.

Другият мъж кимна.

- В такъв случай тя е от изключителна важност за Групата.

Стайкс отпи от питието си.

- Само ако статуетките наистина вършат онова, което пред­полагаме.

- Скоро ще разберем. Такаши сан ще се види с теб после. Междувременно трябва да се връщам при него. - Мъжът се поклони и напусна стаята. Александър отпи още една глътка от питието си, след което със сардонично изражение на лицето се изправи и излезе от полезрение.

Еди не помръдваше, но за сметка на това умът му препус­каше. Нина работеше с новите работодатели на Стайкс. Не можеше да повярва. Колкото и да не искаше да си го признае, съпругата му наистина беше обсебена от работата си. В мина­лото често имаха проблеми заради тази нейна отдаденост. Но дори това не беше достатъчно оправдание, за да се захване със Стайкс. Просто не беше възможно.

Или беше?

И в двата случая трябваше да я намери.

Продължи да търси по-добро място, от което да проникне в мезонета.

8

Такаши отвори витрината.

- Заповядайте, доктор Уайлд. Нека разберем дали ле­гендата е вярна. Моля, вземете ги.

Нина усети, че сърцето ѝ галопира в гърдите. Знаеше какво да очаква от статуетките поотделно, но какво щеше да се случи, когато ги съедини, можеше само да гадае.

След миг това щеше да се промени. Щеше да разбере.

Уайлд протегна ръка и колебливо взе фигурата, която беше намерила в Пирамидата на Озирис. Тя засвети ярко.

Такаши не изглеждаше изненадан от този факт, но наблюда­ваше с огромен интерес случващото се.

- Както вече ви разказах, през целия си живот съм бил зав­ладян от мистерии като фъншуй - обясни той. - Небостъргачът беше построен върху пресечна точка на драконови линии. Подобно място притежава огромна сила. Но вие знаете този факт.

Нина разгледа внимателно статуетката. Повърхността ѝ беше обвита от трептяща светлина, която беше най-ярка от страната, обърната към нейните компаньонки. Създаваше се впечатление за лъч, благодарение на който онзи, който използваше фигу­рата - такъв като нея, чието биоелектрично поле позволяваше на тялото да канализира различни видове енергия - можеше да намери останалите.

Сега, когато най-накрая бяха заедно... тайната им щеше да бъде разкрита.

Нина взе статуетката на Такаши. Тя също засия. Доближи я до другата - рамо о рамо - и те се съединиха. Светлината стана по-интензивна, лъчите на двете фигури се сляха и посочиха към последната. Жената прегърна сглобката и посегна към нея...