lovech - Hramat na bogovete

Тенекията зави и се насочи към сервизния вход. Еди отново се сви и зачака. Чу отварянето на вратата. Машината мина през нея, спря се за миг, все едно знаеше, че води пътник без билет...

...Но бързо продължи напред. Вратата се затвори след нея. Чейс погледна отново навън, но беше посрещнат от пълен мрак. На роботите не им трябваше светлина, за да виждат. В единия от джобовете си мъжът носеше фенерче, но нямаше достатъчно място в резервоара, за да може да го извади. Не му оставаше нищо друго, освен да се наслади на пътуването си до сервизното на четиресет и четвъртия етаж и да се надява, че ще успее да излезе от машината, преди тя да презареди водния си резервоар.

Над електрическото жужене на робота се чу боботенето на друго оборудване. Машината се разтресе, когато мина през ня­каква неравност. Последва малка пауза, след което Еди усети друг вид движение. Намираха се в асансьор, който се изкачваше нагоре.

Пътуването бързо приключи и роботът напусна кабината. Чейс повдигна капака. Този път навън имаше светлина, макар и слаба. Мъжът видя други тенекии, които се търкаляха между най-различни машини, за да презаредят своите запаси от вода и почистващи препарати и да изхвърлят отпадъците си, преди да се върнат при асансьора и да поемат към етажите и своето безкрайно робуване.

Еди изскочи от робота и се насочи към участък от етажа, който беше ограден с жълти ленти: безопасна пътека за ремонт­ните работници. Огледа се наоколо и остана доволен, че е успял да се измъкне, преди да бъде обезглавен от някоя метална ръка. Намираше се в централното ядро на небостъргача, шахтите на асансьорите трябваше да са наблизо. До слуха му достигна ме­талическото боботене на бързодвижеща се асансьорна кабина. Тръгна по посока на звука и отвори една от вратите... за да се озове на ръба на направена от човешка ръка пропаст.

- Шахта и мат. - Чейс надникна предпазливо надолу. Шах­тите на осем асансьора потъваха в мрака, осветявани единстве­но от малки кръгли лампички, разположени срещу вратите във вдлъбнатини в стената.

Съскането на бързодвижещи се кабели и въздушното течение го принудиха да се дръпне назад от ръба - една кабина прелетя като ракета и спря няколко нива по-нагоре. Еди се намираше на шест етажа от петдесетия, но тази редица от асансьори ходеше само до четиресет и деветия. На него му трябваше такъв, който да стига до последния...

Близо до пътеката намери упътване във формата на диагра­ма върху една електроразпределителна кутия. Текстът беше на японски, но числата бяха достатъчни, за да разбере написаното. Имаше две основни редици с асансьори, с по осем шахти във всяка - и още две шахти отделени от другите. Първата, предпо­ложи Еди, беше личният асансьор на Такаши, а другата - сер­визният, който водеше до машинното над мезонета. Тръгна към втория.

Оказа се, че шахтата на сервизния е по-тясна от останалите. Кабината, която в момента беше някъде долу, би побрала трима или четирима души. Кабелите бяха неподвижни, което си беше добре за момента - Еди можеше да ползва гредите, които със­тавляваха рамката на шахтата, за да изкатери оставащите шест стажа. Или по-точно останалите седем етажа. Ако отидеше в машинното над мезонета, имаше доста голям шанс да остане незабелязан и да намери по-добър път до целта си.

Значи трябваше да изкачи седем етажа. Прескочи предпазния парапет, хвана се за една от гредите, покатери се нагоре по нея, докато не се улови за следващата подпорна греда. За по-малко от половин минута стигна до следващото ниво. Оставаха още шест. Следващият етаж му отне същото време за преодоляване, но на гретия се забави повече - тялото му започваше да се изморява. Не от катеренето идваше затруднението, а от усилията да се за­държи за гладката стомана. Само хватьт на ръцете и краката му го предпазваше от едно доста продължително падане.

Останаха му още три етажа. Еди направи почивка, за да даде възможност на мускулите си да се отпуснат. Извади фенерчето от джоба си и го насочи нагоре. Видя вратите, които водеха до мезонета... около тях имаше допълнително окабеляване. Алар­ми. Решението му да отиде първо до машинното беше правилно.

Закатери се отново. Подпорна греда, изтласкване, притег­ляне с едната, а после и с другата ръка, застопоряване, вдига­не на крака, повторение на всичко. Болките в дланите му се завърнаха...

Отдолу се разнесе метално щрак и ехо от набираща скорост машина... кабелите се раздвижиха.

Асансьорът се изкачваше.