lovech - Hramat na bogovete

Роботът се поклони и отговори:

- Извинете, сър. Не знаех, че говорите английски. Бихте ли ми казали името си, моля?

- Ед... хм, Барни Фелпс - запелтечи англичанинът, замаян от смущаващата среща.

- Съжалявам, не ви чух добре - извини се роботът. - Бихте ли повторили, моля?

- Барни Фелпс - каза още веднъж Еди. - Виж, не се обиждай, но предпочитам да говоря с истински човек. Я чакай - добави мъжът, - защо се извинявам на женобот?

На лицето на машината се появи безжизнена усмивка.

- Благодаря ви! Господин Джиро ви очаква. Моля, вземете вашия пропуск и го носете през цялото време, докато сте в сгра­дата. - Машината посочи един малък прорез в плота. Чейс ко­лебливо взе картата, която изскочи от него, и я закачи за ревера си. - Моля, насочете се към асансьор номер дванайсет и слезте на трийсетия етаж. Пожелавам ви приятен ден.

- Щеше да е приятен, ако не се намирах в шибания Запад - измърмори под носа си Чейс и се насочи към асансьорите. - Добре, номер дванайсет...

Оказа се, че няма други желаещи за нагоре, все пак беше краят на работния ден за служителите на „Такаши Индъстриз“. Асансьорът разтвори врати и изсипа пътниците си, Еди се качи в кабината и натисна бутона за желания етаж. Машината го отведе до малко фоайе. Там друг неугледен робот рецепционист стоеше зад малко бюро. За огромно негово облекче­ние, преди тенекията да има възможност да го заговори, се появи истински човек.

- Господин... Фелпс? - попита той. Беше японец с рядка коса. По челото му бяха избили капки пот, макар помещението да бе климатизирано.

- Същият - потвърди Еди. - А ти трябва да си Джиро?

- Да, да. - Японецът се поклони формално и се огледа нао­коло, за да се увери, че никой не ги наблюдава. - Елате с мен, моля.

Чейс го последва надолу по коридора до малък офис. Джиро бързо затвори вратата зад тях, отвори едно чекмедже и с трепе­рещи ръце извади някаква чанта оттам.

- Ще ме уволнят, ако някой научи за това - сподели мъжът. - Че и по-лошо. Дайте ми пропуска си.

Еди го свали от сакото си и му го подаде.

- Какво ще правиш с него?

- Ще ви отпиша от сградата. Ще накарам компютъра да мис­ли, че сме си тръгнали заедно от тук. Не искам да ме свържат с каквото там правите. - Японецът размени чантата за пропуска.

Чейс я отвори. В нея имаше пистолет - автоматичен руски „Макаров“. Предвид изключително тежките закони за оръжия­та в Япония, навярно мъжът беше минал през истински ад, за да го осигури. Еди го изгледа изненадан.

- Не ми изглеждаш щастлив, че ми помагаш.

- Не съм. Скарбър ме принуди. Busu ата! 261 - изплю обидата Джиро.

- Как да стигна до мезонета?

- Трябва да проникнете в централното ядро. Само два асан­сьора ходят до върха на сградата - този на Такаши сан и един, който се използва от поддръжката. Вторият обаче се контроли­ра от компютър, така че ще ви се наложи да се катерите.

- Стълбите се наблюдават от камери, нали? - Джиро ким­на. - Как да стигна до това централно ядро? - попита Еди и провери пистолета. Беше зареден с деветмилиметрови патрони.

- Роботите чистачи ползват една врата. Ще ви се наложи...

- Чакай малко, какво? Господи, всичко ли е роботизирано тук?

- Трябва да сте много внимателен - продължи нетърпели­во Джиро. - Вратата се отваря единствено за роботите, а те се изключват, ако бъдат доближени от човешко същество. От съ­ображения за безопасност. - Мъжът надраска набързо груба карта на пътя от офиса до сервизния вход. - Като влезете вътре, ще видите асансьор, който ще ви заведе до центъра за обслуж­ване на четиресет и четвъртия етаж. От там... оставате сам.

- На мен ми се струва, че още от тук съм сам - недоволно каза Еди, когато видя, че Джиро се подготвя да си върви. - Ами ако се натъкна на някого?

- В чантата има фалшив пропуск, сложете си го. Правете се, все едно знаете къде отивате, и никой няма да ви обърне внимание.

Чейс извади ламинираната карта. Не можеше да не забеле­жи, че снимката не беше негова - ухиленият младеж с екстрава­гантна прическа май беше изрязан от реклама в списание.

- Изключително подходяща фотография, дори Памела Андерсън прилича повече на мен.

- Всички вие гайджини изглеждате еднакво. Сега си тръг­вам. - Джиро навлече палтото си и забърза навън. - Преди да напуснете офиса ми, се уверете, че никой не ви е видял.

- Няма ли да ми пожелаеш успех? - провикна се Еди след него. Разгледа набързо картата и запомни пътя; закачи фалши­вия пропуск за сакото си. Отвори леко вратата. Нямаше никого в коридора. Прибра пистолета и излезе навън.