lovech - Hramat na bogovete

- Моят трезор - похвали се Такаши. - След като статуетката беше открадната от мен, трябваше да подсигуря останалите си антики. Затова сега живея тук, на върха на небостъргача. Никой нарушител не може да влезе, без да бъде заловен. Охранителите ми се грижат за това.

Нина се съмняваше в думите му.

- Кой, двете момчета долу ли?

На лицето на домакина се появи многозначителна усмивка.

- Те не са единствените, които се грижат за спокойствието ми. Но елате, елате. - Магнатът я покани да мине през врата­та. Когато се озоваха в помещението осветлението се задейства автоматично.

Очите на Нина се разшириха от онова, което видя вътре. Ин­дустриалецът имаше доста внушителна колекция от антики. По­вечето бяха японски, далеч от нейната специалност, но разпоз­на също така китайски, индийски, тибетски и какви ли не други. Имаше свитъци с великолепни калиграфии, изящни скулптури от слонова кост и нефрит, богато украсени самурайски доспехи, бижута от злато и сребро, блестящи скъпоценни камъни в пос­тавки. Стойността на всички предмети в помещението можеше да е десетки милиони долари, дори стотици.

Телефонът на Коджима извибрира. Той го вдигна, размени си няколко думи с този, който му се обади, след което се поклони на Такаши и Нина.

- Моите извинения, но трябва да се занимая с нещо. Ще се върна съвсем скоро.

Магнатът кимна и се обърна към гостенката си, когато сек­ретарят му напусна стаята.

- Разпознавате ли този предмет, доктор Уайлд? - попита я той.

Нина огледа внимателно експоната: беше меч с дълго бяло острие, нащърбено на места - характерните следи от битка.

- Страхувам се, че не. Какъв е?

Домакинът беше разочарован, навярно очакваше жената да бъде доста по-впечатлена.

- Кусанаги но Цуруги, свещеният меч на великия воин Ямато Такеру. Едно от Трите свещени съкровища 241на Япония.

Името на меча ѝ навя бегъл спомен от детството ѝ, когато родителите ѝ я учеха на легендите на другите страни.

- Кусанаги... е японският еквивалент на Екскалибур, нали? Мислех, че се пази в храм.

- Да, в светилището Ацута в Нагоя. Поне така твърдят све­щениците в него. Помага за бизнеса им. - Последва кратък, грухтящ смях. - Само дето аз го имам вече повече от трийсет години.

- Щом е част от Свещените имперски съкровища, не е ли собственост на императора?

Такаши се опита да скрие раздразнението си.

- Няколко наши политици казаха същото нещо. Сега са бив­ши политици. - Домакинът продължи напред, готов да подхване нова тема. - Ето, доктор Уайлд - той се спря пред една витри­на. - Заради това сте тук.

Нина се вторачи в предметите зад стъклото. Бяха съвсем обикновени: груби фигури с примитивна резба, направени от необикновен пурпурен камък. Едната беше разделена на две - лявата и дясната ѝ част бяха прикрепени с ластици. В сравнение със съкровищата в помещението, тези тук изглеждаха като по­паднали погрешка.

Уайлд обаче знаеше, че въобще не е така. Статуетките пред­ставляваха проводници на земна енергия, която, попаднала в правилните ръце, в нейните ръце, би дала невероятни резул­тати. Разделени, фигурите сияеха и сочеха към другите си две компаньонки. Когато и трите бъдеха съединени...

Тази беше главната причина, поради която Нина дойде в Япония. Да разбере какво ще се случи, когато триптихът бъде завършен. Преди Стайкс да открадне статуетките, не й се беше открива възможност да го стори.

До този момент.

7

Еди влезе в сградата на „Такаши Индъстриз“, беше облечен в евтин костюм, който купи от Хонконг.

Скарбър му бе осигурила необходимата информация. В този момент Стайкс имаше среща с шефа на компанията в неговия мезонет на петдесетия етаж. Първото препятствие, което трябваше да превъзмогне, беше да стигне до там. Жили­щето се намираше над корпоративните офиси на компанията - магнатът буквално спеше на работното си място, което според Чейс беше добър начин да се спестят пари от транспорт - а до него се стигаше чрез един-единствен асансьор, който беше постоянно охраняван. Чейс видя двамата униформени, които стояха на пост пред него, със сигурност мястото се наблюда­ваше и от камери.

Еди нямаше намерение да ползва този асансьор. Скарбър му беше осигурила вътрешен човек, който щеше да го заведе до трийсетия етаж. След това му оставаха още двайсет, но всяко нещо с времето си...

Англичанинът се насочи бавно към рецепцията.

- Здрасти, дойдох да се видя с... уха! - Чейс се стресна, когато осъзна, че говори на някакво подобие на механичен ма­некен, а не на млада жена; бързо се огледа наоколо, предполо­жи, че е станал жертва на някаква лоша шега. - Какво е това, Realdoll HQ 251?