lovech - Hramat na bogovete

Слуховете за дългия работен ден в Япония явно бяха истински; макар че краят на работното време беше настъпил, в офисите, пок­рай които Чейс мина, продължаваше да кипи усилен труд. Стресна се, когато една от вратите се отвори и някаква жена с огромна пап­ка в ръце излетя през нея. За щастие, тя дори не го погледна.

След два завоя се озова пред сервизния вход, който търсеше. Той се оказа по-нисък и по-широк, отколкото очакваше, висок беше метър и двайсет и без дръжка. Имаше голяма табелка, на която пишеше „Влизането забранено“. Системата беше напъл­но автоматична. В този случай се нуждаеше от робот...

Един се появи в края на коридора. Англичанинът очакваше да види андроид тип „френска прислужница“ с бърсалка в ръка, а не голяма закръглена кутия с простовато „лице“ - две точки за очи и усмихната извивка за уста - и светещи лампички в пред­ната си част. Под туловището на машината бързо се въртяха четки, които оставяха влажна следа след себе си. Тя бучеше и бавно се приближаваше към Чейс. Когато стигна на един метър от него спря. От робота се разнесе глас, който със сервилен тон каза нещо на японски. Мъжът предположи, че го моли да се разкара от пътя му.

Еди отстъпи назад. Машината се раздвижи отново и се насо­чи към сервизния вход. Мъжът го последва. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше...

Тенекията отново спря. Явно сензорите ѝ сканираха всички посоки. Чейс отстъпи една крачка назад. Чудото пак продължи, вратата започна да се отваря. Тя беше голяма почти колкото и него. Еди трябваше да изчака роботът да се прибере изцяло, преди да може да влезе в...

Вратата се затвори рязко зад машината.

- Гръм и мълнии! - изръмжа мъжът. Опита се да пъхне пръсти под вратата, но тя бе станала едно със стената. Ако пробва­ше да я отвори със сила, щеше да привлече нежелано внимание. Налагаше се да намери друг робот и да се пробва отново. При­даде си зает вид и тръгна надолу по един от коридорите.

Не му отне много време, за да намери друга полирана следа на пода. Последва я и бързо се натъкна на поредната машина. Тази обаче се отдалечаваше от сервизния вход, а не беше ясно колко време щеше да ѝ отнеме работата ѝ. Ако се забавеше прекалено много, Стайкс щеше да си отиде. Как можеше да ускори нещата?

Чейс забеляза, че в задната си част роботът има голям капак, както и вертикална редица сини диоди, най-горният от които не свети. Над тях беше разположен символ - стилизирана вълна. Това беше индикатор за количеството вода, с което машината разполагаше...

- Домо аригато, господин Робото - поздрави Еди и машина­та спря, когато той се доближи до нея. Мъжът отвори капака и намери под него голям колкото контейнер за отпадъци резерво­ар, около три четвърти пълен. Роботът заговори, но Чейс не му обърна внимание, търсеше управлението му. От едната страна ма машината имаше малко табло с чувствителни на допир буто­ни. Единият от тях, заключи Еди от символа върху него, беше за включване и изключване.

В главата на англичанина се заформи план, но му трябваше спокойно място, на което да го осъществи. Огледа вратите по коридора. Една от тях беше тоалетна. Перфектно.

Чейс отстъпи и остави робота да продължи по маршрута си, докато не се изравни с желаната врата - когато това стана, мъжът го настигна, машината започна да го моли учтиво да се отмести, а той натисна бутона за изключване. Тенекията зам­лъкна, светлините ѝ угаснаха. Еди се огледа наоколо, за да се увери, че никой не го е видял, сграбчи робота и с известни уси­лия го забута към вратата.

- Не мога да повярвам, че отвличам Ар Ту Ди Ту 271- измър­мори си под носа и го натика в помещението.

Тоалетната беше голяма и с фаянсов под, което беше чу­десно - това осигуряваше на Чейс достатъчно пространство да работи и канализация, в която да изхвърли водата. Мъжът се напрегна и опита да обърне на една страна робота. Стори го, капакът се отвори и оттам потече течността. Изправи доста по-леката вече машина и отново провери коридора, преди да я извлече навън.

Покатери се в празния резервоар. Натисна бутона за включ­ване, сви се на топка в тясното пространство и притвори капака.

За известно време нищо не се случи. Еди започна да се при­теснява, че е повредил машината, но тя довърши самодиагностиката си и рязко се насочи към сервизния вход. Както се надяваше, роботът беше установил, че резервоарът му е празен и трябва да зареди.

Чейс повдигна леко капака, за да надникне навън. Някой мина наблизо, но не толкова, че да попадне в обхвата на сензо­рите на машината. Служителите тук бяха свикнали с роботите и дори не ги забелязваха.