lovech - Hramat na bogovete

По дяволите! Чейс погледна надолу и видя как малките светлинки изчезваха една след друга, когато кабината ги подмина­ваше. Намираше се някъде на двайсет етажа под него - и наби­раше скорост.

Мъжът беше на средата между нивата. Нямаше как да се из­катери до следващия етаж, преди машината да го достигне, а ако се опиташе да се върне, най-малката грешка можеше да му коства живота.

Нямаше избор. Плъзна се на една страна, пусна се, падна...

Прелетя близо два метра и половина и се хвана за тясна стоманена греда. Използва краката си, за да поемат удара, но въпреки това беше разтърсен от невероятна болка в стъпалата, коленете и хълбоците. За миг се залюля, но бързо се хвана за подпората, завъртя се и се оттласна обратно към стената...

Единият му крак се подхлъзна.

Обзе го страх. Задращи с нокти по металната рамка, пръсти­те му отчаяно търсеха нещо по гладката стомана, за което да се хванат...

Накрая намериха вдлъбнатина, направена от удар на друга греда по време на строителството на шахтата. Намести пръс­тите си там, това се оказа достатъчно, за да възстанови балан­са си.

Вече и двата му крака бяха на гредата, но кабината се нами­раше само два етажа по-долу от него и наближаваше...

Еди се изпъна и доколкото му беше възможно, притисна тя­лото си в стената, точно когато асансьорът се изравни с него. Мъжът прибра корема си и задържа дъх, главата му беше из­върната на една страна. Намираше се толкова близо до каби­ната, че копчетата му изтракаха в нея. Всичко свърши за миг, машината спря на четиресет и деветия етаж. Тракащите кабели замлъкнаха.

Чейс въздъхна от облекчение и едновременно с това се ядо­са. Кабината беше блокирала пътя му. Единственото, което мо­жеше да стори, беше да чака и да се надява, че онзи, който се бе качил с нея, не е нощна смяна.

За щастие, измина само половин минута, преди да се чуе ново щрак , което го предупреди, че асансьорът се готви да тръгне отново. Еди се притисна в стената и потрепери, когато каби­ната премина бързо край него - този път в действителност му откъсна едно копче. Можеше да е много по-зле: да му изтръгне зърното на гърдата или един по-важен израстък в долната част на тялото му. Не му се мислеше. Изчака асансьора да се оттегли на безопасно разстояние и продължи своето катерене.

Петдесети етаж, кратка почивка... насочи се към върха.

Застана до вратите и ги освети с фенерчето си. Не видя ни­какви аларми. Имаше заключващ лост, който дръпна надолу. Механизмът изтрака и едната врата се отвори едва. Еди навря ръцете си в пролуката и раздалечи двете крила на асансьора.

Също както сервизното отделение, и най-горният етаж на небостъргача беше слабо осветен, но Чейс виждаше добре. Подобно на много други високи сгради, това ниво беше предназ­начено за обикновените, но изключително важни функции като климатизация и осигуряването на вода за по-долните етажи. Мъжът навлезе още по-навътре в лабиринта от жужащи маши­нарии, като осветяваше с фенерчето си различни части на по­мещението. Търсеше някакъв проход, който да води до междуе­тажното пространство на машинното и мезонета...

Близо до климатичната инсталация намери капак в пода. От­вори го и насочи лъча на фенерчето си във вътрешността му.

Там беше тясно и прашно, близо шейсет сантиметра високо. Виждаха се безброй змиевидни вентилационни маркучи, които обслужваха мезонета. Истинска теснина, но Еди беше влизал в доста „по-стегнати“ места. Плъзна се през отвора в пода и запълзя към най-близката вентилационна шахта.

Оказа се, че тя е прекалено малка, за да успее да мине през нея, но един бърз оглед с фенерчето му разкри няколко дебе­ли маркуча наблизо - навярно обслужваха по-големи вентила­ционни системи. Последва един от тях, докато той не го отведе до решетка в пода. Точно това търсеше! Трябваше само да от­качи маркуча, след което да развие винтчетата или да изрита скарата и щеше да се озове в мезонета.

Чу гласове. Имаше някой в стаята под него. Трябваше да на­мери по-подходящо място, от което да проникне. Тъкмо щеше да продължи напред, когато осъзна, че хората долу говореха на английски. Обзе го любопитство и надникна през решетката. Намираше се над спартанска всекидневна, в която млад японец в скъп костюм говореше на някого.

- Това няма да е проблем - каза костюмарът. - Всички ра­ботим за една цел, така че няма нужда да се притесняваш за подробности.

- Благодарение на подробностите съм още жив - чу се друг глас.

Еди изтръпна и го обзе гняв; усети прилив на адреналин. Стайкс! Нямаше грешка, това беше премереният, арогантен глас на бившия офицер на САС.