lovech - Hramat na bogovete

Мъжът наведе глава.

- Извинете, доктор Уайлд. Имахме определени очаквания, но наистина нямахме представа какво ще се случи, когато съе­дините статуетките.

- Казвате „ние“ - подхвана го Нина. - Кой друг знае за това?

Магнатът се направи, че не е чул въпроса ѝ.

- Какво почувствахте, докато държахте фигурите в ръце?

- Първо вие ми отговорете.

Домакинът се ядоса, че някой си е позволил да го предизвика в собствения му дом, но бързо възвърна самообладанието си.

- Член съм на... група, която вярва, че земната енергия е ключът към бъдещето на света. Търсим начин да впрегнем не­изчерпаемата ѝ сила в полза на човечеството и да я задържим далеч от онези, които биха злоупотребили с нея. Хора като Джак Мичъл.

Мичъл - човек, когото смятаха за приятел, преди да се пре­върне в предател. Мъжът беше използвал АСН за лични цели - бе конструирал опустошително оръжие, захранвано от самата планета. Нина усети внезапна фантомна болка в десния си крак, където копелето я беше простреляло, за да я накара да стори абсолютно същото нещо, за което Такаши току-що я бе изманипулирал - да канализира земна енергия. Жената присви подоз­рително очи.

- Откъде знаете за него?

- Имаме достъп до всякаква информация, от целия свят. Не представляваме само една нация - вие бихте казали, че сме над политиката. Целта ни е проста - мир, стабилност, край на всички конфликти. С ваша помощ можем да постигнем този идеал.

- Моите адмирации. Доколкото си спомням обаче, Мичъл също твърдеше, че е изпълнен с благородни намерения.

- Мога само да ви помоля за вашето доверие, доктор Уайлд. С времето ще ви докажем нашите добри помисли. А сега, след като отговорих на въпроса ви, моля да сторите същото. Когато свързахте статуетките, имахте някакво... преживяване. Много искам да разбера какво почувствахте.

Нина нямаше желание да разкрие истината. Смяташе, че е станала част от една доста по-мащабна игра, но нямаше никаква идея за коя страна - ако въобще такива имаше - трябва да се състезава. Едно беше сигурно, Такаши знаеше много повече за фигурите, отколкото тя, така че, ако му дадеше нова информа­ция, навярно той щеше да ѝ отвърне със същото.

- Трудно е за обяснение - започна Уайлд. - Почувствах... не знам как да го кажа, почувствах се свързана.

- С какво?

- С всичко. С целия живот на планетата може би. - Нина се опита да си припомни усещането, но голяма част от него вече я нямаше, също като сън, от който помниш само определени откъси. - Имаше и нещо друго, някакво чувство, все едно... все едно... Думите ѝ убягваха.

Такаши ѝ помогна.

- Все едно нещо ви призовава?

- Да, точно така! - Жената го погледна с изненадан поглед. - Откъде знаете?

- Както ви споменах, имаме достъп до всякаква информация.

- Някой вече е преживял това, нали? Кой?

- Личност от далечното минало. Но... - побърза да добави мъжът, преди да са последвали нови въпроси - ...има нещо, кое­то навярно не сте успели да видите. Когато свързахте статует­ките, сиянието им се промени. Преди сочеха една към друга, но за секунда лъчът се премести към...

Магнатът посочи с пръст в стаята и даде заповед на японски на Коджима, който извади мобилния си телефон и пусна някак­во приложение. - Нина видя, че е компас.

- Около двеста и шейсет градуса западна дължина - съобщи младият мъж.

Такаши кимна.

- От там ли почувствахте призива?

- Да... Или поне така мисля. - Уайлд потърка челото си. - Не съм сигурна. Всичко се случи толкова бързо и вече избледнява.

- Имате възможност да повторите. - Индустриалецът дър­жеше едната фигура, все едно беше някакво божество. - Доктор Уайлд, бихте ли съединили отново трите статуетки?

Нина се подвоуми. Не беше почувствала никаква опасност по време на невероятното си преживяване, даже напротив, пък и вроденото ѝ научно любопитство я изгаряше от желание да научи повече. От друга страна, въпреки милите думи на Така­ши, той трябваше да докаже добрите си намерения с действия. Истинската му цел можеше да е доста близка до тази на Мичъл. Въпреки всичко... налагаше се да разбере. Същата онази част от душата ѝ, която я беше тласнала към Атлантида и всич­ки други нейни открития, бе поела контрола над нея и искаше отговори. Макар да не знаеше къде ще я отведе този път, тя трябваше да тръгне по него.

Независимо каква щеше да е цената.

- Добре - отговори накрая Нина. - Ще го направя. Този път бъдете готови да хванете мен и статуетките, става ли?

- Ще бъдем много внимателни - обеща ѝ Такаши и се усмих­на. - Готова ли сте?