lovech - Hramat na bogovete

Секретарят преведе на шефа си, който седна отново на мяс­тото си и посочи към единствения друг стол в помещението.

- Моля, седнете - покани я Коджима.

Нина се разположи. Обикновеният дървен стол изглеждаше също толкова аскетичен, колкото и всичко останало в стаята, но се оказа изключително удобен.

- Желаете ли нещо за пиене, преди да започнем? - попита Коджима. - Чай, кафе?

- Не, благодаря, не желая нищо - отговори тя. - Искам да минем по същество.

Сейджи издаде доволен звук, още преди Коджима да му пре­веде казаното от нея. Значи, разбираше английски?

- Такаши сан ви харесва - преведе ѝ последващите думи на шефа си младият човек. - Японците са обсебени от протокола, но заради него се губи прекалено много време и се забавя ра­ботата.

- На моята възраст времето е по-ценен ресурс дори и от па­рите - добави домакинът. Въпреки силния акцент, английският му беше правилен. Усмихна се леко. - Извинете, доктор Уайлд. Да се води разговор с преводач, е още едно от протоколните изисквания. Но след като виждам, че вие, също като мен, не търпите подобни правила, можем да продължим дискусията си доста по-ефективно.

- Какво щяхте да направите, ако бях помолила за кафе? - попита Нина закачливо.

- Щях да продължа да говоря през секретаря си, докато не се почувствате напълно удобно тук. Но това няма значение сега. Дошли сте по определена работа, така че нека я обсъдим. - До­макинът кимна към Коджима, той се поклони и се отправи към далечния ъгъл на стаята. - Предполагам, имате много въпроси.

- Така е - отвърна Нина. - Обявихте, че притежавате една от статуетките. Откъде е дошла тя?

- Коджима кун 211може да ви предостави в писмен вид цяла­та ѝ позната история, но казано накратко, фигурата е дошла от Тибет в Китай по времето на император Ченхуа 222от династията Мин.

Тибет беше един от най-далечните - и последни - аванпостове на Атлантската империя. Това съвпадаше с теорията на Уайлд, че атлантите поради някаква причина са пръснали ста­туетките колкото се може по-далече една от друга.

- Петнайсети век предполагам?

- Да. После е била във владение на следващите императори до японската окупация в Китай преди Втората световна война 233. Тогава е донесена в Япония заедно с други ценности, където е била в ръцете на редица частни колекционери, преди да се сдо­бия с нея през 2002 година.

- Какъв беше вашият интерес към нея? - Нина беше решила да пипа меко и да избягва темата за специалните качества на фигурата, освен ако Такаши не започнеше пръв. ООН може и да се доверяваше на този мъж, но нейното мнение все още беше резервирано.

- Съществува легенда за тази статуя, доктор Уайлд - за­почна магнатът. - Предполага се, че притежава огромна сила... сила, която може да се ползва от малцина избрани. Силата на самата Земя.

Настоятелността в погледа му подсказваше на Нина, че до­макинът ѝ очаква тя да потвърди, че знае точно за какво говори той. Жената реши да запази изражението на лицето и гласа си неутрални:

- Какъв вид сила?

- В различните култури е наричана с много имена. Иньодо, фъншуй, драконови линии, лей линии, телуров ток, чи... всички те са термини на едно и също нещо. Мрежа от си­лови линии, генерирани от самата Земя, които представляват естествен източник на енергия. Точно както кръвта тече във вените ни, така и тази сила струи в света около нас. Живител­ната енергия на планетата, както бихте се изразили. Възхитен съм от тази идея още от детството ми, а за легендата на ста­туетката научих преди трийсет години. Така че, когато тя се появи на пазара, трябваше да я купя. Исках да разбера дали поверието е истина.

- Какво открихте?

- Нищо. - Такаши поклати глава. - Камъкът беше изследван обстойно. Оказа се необикновен, навярно метеорит, но не при­тежаваше никакви специални свойства. Поне не такива, които аз мога да открия.

Нина отново отказа да захапе стръвта.

- Тъй че просто купихте фигурата и си я държахте тук... до­като не беше открадната.

Мъжът изсумтя.

- Да. Тогава колекцията ми от антики се намираше в друг имот. Той беше ограбен от професионалисти - бяха взели само статуетката, пропускайки предмети с много по-висока стой­ност. Предполагам, че познавате тези крадци.

- Да, така е - отговори Уайлд и си припомни онова лудо преследване през Сан Франциско, за да си върнат откраднатия атлантски артефакт. - Бяха наети от Прамеш и Ванита Коил.

Такаши кимна.

- Беше ми обяснено, че са използвали някаква интернет тех­нология, способна да прихваща частни разговори. Предпола­гам, че така са научили за моята фигурка. Но това ме навежда на друг въпрос.