lovech - Hramat na bogovete

- Еди Чейс е - съобщи мъжът.

Гласът веднага заговори на английски:

- Ти успя. Влизай. Шести етаж, отляво. - Механизмът на вратата изщрака и йоркширецът влезе в сградата.

Нямаше асансьор, така че пое по тясното стълбище. Една жена отвори вратата на шестия етаж и му каза:

- Влизай.

Нямаше как да сбърка гласа шкурка, но собственичката му беше коренно различна от онова, което си беше представил. Като за начало името ѝ го бе заблудило, че е от бялата раса, но ниската, скелетоподобна жена с прическа като каска имаше китайско потекло. Също така беше по-млада - около петдесет години, а не доста след пенсионната възраст, както подсказва­ше гробовното ѝ грачене.

- Не изглеждам така, както очакваше, а? - попита го тя и му направи жест да влиза. - Майка ми беше китайко-германка, омъжила се за холандски американец. Забъркана съм от доста май.

По-скоро си забъркана от много пепелници, помисли си Еди, когато всепроникващата воня на застоял цигарен дим го удари в носа, но не каза нищо на глас. Скарбър затвори вратата и го последва във всекидневната. Стаята беше скъпо обзаведе­на с изчистени черни и бели мебели, през прозореца се виждаше малка част от пристанището. Жената го покани да седне на едно стилно, но както се оказа, доста неудобно кожено канапе.

- Е, вече си тук, малчо. Предполагам искаш да знаеш какво трябва да направиш за мен, за да ти кажа как да намериш Алек­сандър Стайкс.

- Мина ми през ума.

Скарбър запали цигара, след което предложи и на него.

- Желаем да свършиш нещо за нас.

- Нас? - учуди се Еди, докато тя му предлагаше огънчето на скъпата си запалка.

- Хората, които представлявам. Имаме общ враг.

- Стайкс?

Жената поклати глава.

- Той е само част от проблема, но не представлява особен интерес за нас.

- За мен - да.

- Знам. Ето защо моето предложение ще е от полза и за два­ма ни.

Еди се наведе и издиша кълбо дим.

- Изплюй камъчето по-бързо. Каква е работата?

Скарбър бавно закрачи през всекидневната, като след себе си оставяше виеща се димна следа.

- Стайкс открадна нещо от съпругата ти - три каменни фи­гури.

Чейс замръзна.

- Онези статуетки? - изсъска той. - Да го вземат мътните! Знаеш ли колко много хора умряха заради тези шибани прокле­тии... Да не би да искаш да ти ги донеса?

- Не. Не искаме да ни ги донесеш. Искаме да ги унищожиш.

Отне му секунда, докато осъзнае казаното.

- Това повече ми допада.

- И двамата знаем, че статуетките притежават необикновени способности - качества, които може да бъдат много опасни, ако попаднат в ръцете на грешните хора. Не можем да позволим това да се случи.

- Откъде знаеш това?

- Имам достъп до определена класифицирана информация. Както и до файловете на АСН за земната енергия.

Еди я застреля с недоверчив поглед.

- Ти си призрак 181, нали? ЦРУ?

- Бивш призрак - отвърна Скарбър. - По-скоро работя на свободна практика.

- Не съм голям почитател на призраците. Преебавали са ме на няколко пъти. Имат навика да лъжат за всичко.

Обвинението не я притесни.

- Такъв е бизнесът, малчо.

- Е, какъв точно е твоят бизнес? Защо толкова много искаш да унищожиш статуетките? За кого работиш?

- Няма значение.

- О, мамка му, разбира се, че има.

Жената светкавично се изправи и застана пред него, лицето ѝ беше като от камък.

- Искаш ли да разбереш къде е Стайкс, или не? Ето каква е сделката: искаме фигурите унищожени. Фигурите са у Стайкс. Ти искаш да убиеш Стайкс. Предложението ни е просто - ние ти казваме къде е той, намираш го, унищожаваш статуетките... после можеш да правиш с него каквото си искаш. Дори ще ти платим. Как ти звучи сумата от половин милион долара?

- Бих убил Стайкс безплатно... но, да, половин милки ми зву­чат доста добре - отговори Еди. Беше прекарал последните три месеца в преследване на копелето и засега това бе най-добрата открила се възможност да го намери. Имаше доста неща около сделката, които не му се нравеха, като например кой беше рабо­тодателят на Скарбър. - Но...

- Можем да ти предложим още нещо - каза Маделин, когато видя колебанието му. - Способни сме да накараме всички обви­нения срещу теб да изчезнат. Напълно. Ще имаш възможност да се прибереш у дома. При жена си.

За един дълъг миг Еди остана мълчалив.

- Как е възможно това?

- Нека просто приемем, че работодателите ми имат доста влияние.

Подозренията му се завърнаха.

- Защо тогава съм им необходим за тази работа?

- Защото си силно мотивиран. Също така прочетох досието ти в АСН; изключително добър си в това, което правиш. Ако някой може да се добере до Стайкс - ти си този човек.