lovech - Hramat na bogovete

- Не и преди Едуард да ми каже - настоя Лари. - Когато Стайкс се свърза с мен за първи път, каза, че двамата със сина ми са приятели и че точно той ме е препоръчал за работата.

- И ти му повярва? След случилото се по време на онази вечеря в твоята къща?

- Помислих си, че навярно Едуард иска да ми се извини, като ми праща потенциален клиент. Явно съм бил в грешка.

- Но дори и след като Еди ти каза, ти продължи да поддър­жаш връзка със Стайкс. - Тонът на Нина беше станал обвини­телен. - Да не си си мислел, че той може да накара, как да го кажа, проблемът ти да изчезне?

Няколко мига бяха необходими на Джули, за да осъзнае за какво намеква Нина, след което зяпна от изумление. Лари, от друга страна, схвана всичко на секундата; причината за забаве­ния му отговор беше обзелата го ярост.

- Разбира се, че не си помислих това - изръмжа той. - Прос­то... Господи, не, нищо подобно! Не мога да повярвам, че дори си го...

Гневът на Нина също набираше скорост.

- Все пак точно това се случи. Хора умряха в Перу, Лари, много хора... защото ти каза на Стайкс, че аз се намирам там. 11риятелят на Еди - който беше и мой приятел - умря. Беше убит. - Жената стана от мястото си, като по този начин още вед­нъж привлече вниманието на посетителите в ресторанта, но за нея това нямаше значение. - Сега разбра ли защо Еди ти е бил толкова ядосан? Всичко е по твоя вина, Лари! Ако не се беше обадил на Стайкс, за да си покриеш собствения задник, всички онези хора щяха да са живи!

- Откъде можех да зная? - изкрещя старият Чейс, думите му бяха нещо средно между въпрос и молба. - Представа си нямах, че това ще се случи!

- Разбира се, че си нямал. Това би означавало да мислиш за нещо друго, освен за самия себе си, нали? - Уайлд блъсна стола. - Джули, всеки път, когато вечеряме заедно, завършва­ме със скандал. Съжалявам, вината не е твоя. Но ти, Лари... - Жената го погледна с отвращение. - Това, което си сторил, е... непростимо. - Без повече приказки, Нина се обърна и излезе от ресторанта.

Джули почервеня до неузнаваемост под погледите на оста­налите посетители, Лари се чувстваше неудобно в стола си. Келнерът колебливо дойде до масата им.

- Аз, хм, мисля, че това беше всичко за тази вечер - каза му англичанинът и остави няколко банкноти на масата. Джули вече се беше изправила и го чакаше да си тръгват.

5

Нина излезе от асансьора и тръгна към офисите на АСН, все още беше бясна заради онова, което научи предната вечер. Всичките жертви в Ел Дорадо, разрушението на безценния археологически обект... всичко се дължеше на Лари Чейс. Няколко думи, казани на погрешния човек, бяха отнели животите на десетки човешки същества. И за какво? За пари. Самата мисъл не ѝ даваше мира.

- О-о - провикна се Лола Джианети от диспенсъра за вода.

Уайлд се спря.

- Охо какво? Добре ли си? - Жената погледна притеснено асистентката си, която беше бременна в седмия месец и от голе­мината на корема ѝ можеше да отсъди, че бебето няма търпение да напусне все по-отесняващото си жилище. - Ритник ли беше? Контракция? Не беше контракция, нали?

Лола се засмя.

- Не, добре съм. „Охо“-то беше за теб. Пак си с онзи поглед.

- Какъв поглед?

- Онзи, който казва на всички да се разкарат от пътя ти.

- Нямам никакъв поглед - възпротиви се Нина, а блондин­ката с бухнала коса се върна зад бюрото си на рецепцията. - Имам ли? Как изглежда този поглед?

- Това прозвуча като гатанка - констатира Лола и седна. - Ами... ще го познаеш, когато го видиш. Всеки друг го познава.

- Всеки си мисли, че имам поглед? Ох, страхотно - ядоса се Мина. - Смятах, че съм един полуприличен шеф, но явно не съм нищо повече от ужасяваща огненокоса Медуза, която обикяла залите със своя смъртоносен поглед.

- Само от време на време - отвърна ѝ Лола с шеговита усмивка. - Между другото, господин Пенроуз ме помоли да му се обадя, когато пристигнеш. Иска да те види.

- Кажи му, че съм тук - каза Нина и се запъти към офиса си.

- Добре. А, сега се сетих, как мина вечерята ти с бащата на Еди? - Уайлд се намръщи. - Ето го пак погледа - рече Джианети и побърза да вдигне телефона.

Пенроуз пристигна в офиса на Нина за по-малко от десет минути.

- Имаме развитие по случая със статуетките.

- Какъв вид развитие?

- Бяха намерени.

Очите на жената се разшириха.

- Хванали са Стайкс?

- Опасявам се, че не. Но фигурите са открити и както из­глежда, са в добро състояние. Намират се в Япония.

- Япония? При кого са?

- Познаваш ли мъж, на име Такаши Сейджи? - Нина покла­ти глава. - Японски бизнесмен, собственик на „Такаши Индъстриз“.