lovech - Hramat na bogovete

- Никога не съм чувала за него.

- Не съм изненадан - това е компания от онзи вид, който при­тежава десетки други компании, за които вероятно си чувала. Но да минем по същество. Важното е, че човекът има трите статует­ки. Ето. - Себастиан ѝ подаде цветна разпечатка, която изобразя­ваше триото грубо изсечени фигури зад стъклена витрина.

Нина разгледа снимката внимателно. Доколкото виждаше, статуетките бяха в същото състояние, в което ги беше видяла за последно.

- Какъв му е интересът?

- Притежава едната от тях.

Уайлд се опули.

- Какво?

Пенроуз ѝ подаде друга снимка. На нея беше само една от фигурите, която беше открита в подземния склад на семейство Коил в Грийнланд. Имаше печат в единия ъгъл, датата на него беше отпреди десет години.

- Предоставил е всички необходими сертификати за собстве­ност. Статуетката е била открадната от него миналата година. Явно от същата групировка, която отмъкна Давид на Микелан­джело и Кодекса на Талънор.

- Онази, която работеше за семейство Коил - спомни си Нина. - Чакай малко... Интерпол се опита да намери собствени­ците на всичко откраднато от групировката, но никой не предя­ви претенции. Ако беше съобщил за кражбата, фигурата щеше да му бъде върната. Защо не го е сторил?

- Нямам представа. Но доколкото си спомням имаше някак­ва японска връзка - онзи сингапурски търговец беше изнесъл нещо от Япония за семейство Коил.

- Статуетката?

- Възможно е. Точно заради това господин Такаши желае среща с теб.

- Ще идва тук? Ще носи ли фигурите?

Пенроуз се подвоуми.

- Ами... всъщност не. Той иска ти да отидеш при него. В Япония. Мъжът е отшелник, не обича да пътува. Говори се, че рядко напуска мезонета си.

- За кого се мисли, за Хауърд Хюз 171ли? - Нина се намръ­щи и претегли наум възможностите си. От една страна, си има­ше достатъчно работа и без подобно пътуване, от друга - това беше възможност най-накрая да разкрие тайната на статуетки­те... - Как се е сдобил с тях?

- Както изглежда - на черния пазар.

Гласът ѝ се изпълни с отвращение.

- Можем ли да се доверим на този човек? Купуването на откраднати антики от черния пазар не е най-етичното нещо на света.

- Господин Такаши може да е ексцентричен - започна Пе­нроуз, - но също така е главен участник в няколко благотво­рителни програми на Обединените нации. ООН определено му има доверие. Освен това ни обеща, че ще върне другите две фигури на страните им. Но първо иска ти да ги проучиш, да потвърдиш, че са автентични - а и желае да ти разкаже всичко, което знае за своята статуетка.

- Разполагаме с онези невероятни нови изобретения, нарече­ни телефони. Чувал ли е за тях?

Себастиан Пенроуз се усмихна.

- Какво да ти кажа, Нина? Може би просто ти е фен. Нашето мнение е, че определено трябва да отидеш. Обезопасяването на статуетките ще успокои доста притеснени хора по света, а в същото време ти можеш да научиш нещо ново за тях.

Колкото и да не искаше да си го признае, той беше прав.

- Наистина ли е готов да върне другите фигури на Египет и Перу? Без никакви условия?

- Така изглежда. Главната му цел е била да си възвърне своя­та статуетка, но е купил другите две, за да ги предаде в правил­ни ръце.

- Колко е платил за тях?

- Не знам, но... предполагам, че сумата е била огромна.

- Пари, които в момента се намират в джоба на Стайкс. Чудесно - намръщена, констатира Уайлд. - Кога иска да се срещнем?

- Това зависи от теб - обясни Пенроуз, - но от гледна точка на АСН колкото по-скоро, толкова по-добре. Така или иначе, щом статуетките вече не са на пазара, имаме един проблем по-малко, за който да се тревожим.

Нина взе решение.

- Добре, ще се срещна с него. Когато приключа с това, мога да се съсредоточа върху разкопките на Атлантида.

Пенроуз кимна.

- Добър избор. Ще уведомя господин Такаши.

Мъжът напусна офиса, а Уайлд вдигна слушалката на теле­фона.

- Лола, искам да ми запазиш полет.

* * *

На половин свят разстояние, Еди беше приключил своя полет и сега пътуваше е такси през оживените улици на Хонконг. Бе посещавал няколко пъти бившата британска колония, но винаги оставаше изумен от енергията и жизнеността, които кипяха на острова, тук беше рай за правенето на сделки и бързото дейст­вие. Хонконг бе авангард на нов Китай, суровият предприема­чески капитализъм работеше с такова темпо, че шокираше дори и американците. Всеки, който не дращеше със зъби и нокти по пътя си, бързо биваше прегазен от останалите.

Този път шумотевицата от града не беше нищо повече от фон за Чейс. Можеше да мисли само за едно нещо. Таксито го остави на ъгъла, близо до адреса, който беше дал, оттам си запробива път като ледоразбивач през тълпите, изпълнили тес­ните, пълни е рекламни плакати улици, за да достигне до една определена врата. Намери звънеца на апартамента и го натисна. След известно време някаква жена заговори на кантонски.