lovech - Hramat na bogovete

Нина знаеше, че няколко дни преди съдбовната нощ на перуанската помпена станция съпругът ѝ се беше срещнал с Лари в Богота. Не ѝ сподели какво бяха говорили, но ѝ стана ясно, че за Еди темата беше от изключителна важност.

В интерес на истината, ако не беше тази неяснота, Нина едва ли щеше да се съгласи да вечеря със своя свекър и втората му жена. Тя харесваше Джули Чейс, но не можеше да каже същото за арогантния Лари. Дойде, защото се надяваше да научи какво се беше случило в Богота. Информацията можеше да хвърли нова светлина на миналите събития... също така имаше шанс, макар и малък, Лари да е говорил наскоро с Еди.

Господин и госпожа Чейс вече се бяха настанили, така че оберкелнерът я заведе до тяхната маса.

- Здравей, Нина! - изчурулика Джули. - Радвам се да те видя отново.

- Здравейте и вие - отвърна Уайлд. Лари стана, за да я поздра­ви. Някак си неловко прие целувката му по бузата си и седна на мястото срещу двойката. Дори приглушеното осветление в ресто­ранта не можеше да прикрие огромната разлика във възрастта им; Джули беше повече от двайсет години по-млада от съпруга си.

- Вие, хм... изненадахте ме.

- Тук сме на екскурзия - обясни Лари. - Ще направим бърза обиколка - Ню Йорк, Нова Англия, Сан Франциско.

- Звучи ми чудесно. Макар да не сте уцелили най-доброто време в годината. Ако бяхте дошли през септември, щеше да е доста по-топло.

- Честно казано - наведе се конспиративно над нея Лари, - ще присъствам на международната логистична кон­ференция във Фриско и ще пиша всички разходи около пъ­туването като служебни. Само не казвай на данъчните, става ли? - мъжът се засмя, съпругата му се присъедини към него. Нина се усмихна едва.

- Исках да посетя Щатите от векове - добави Джули. - Ще ходим на ски във Върмонт, което е направо прекрасно.

- Двамата ще летим до хижата, аз ще управлявам летателния апарат - похвали се Лари.

Нина беше изненадана.

- Ти си пилот?

- О, да. На хеликоптер. Страшен кеф е.

- Не е никакъв пилот - рече Джули подигравателно. Мина­лата година му подарих за рождения ден курс по летене и сега си мисли, че е въздушен вълк. Летял е само четири пъти.

- Пет - поправи я Чейс.

- Не, сигурна съм, че... чакай малко, да не би да си летял без мен?

- Да, когато взех Джим и Дейвид от голф клуба за разходка миналия месец. Казах ти тогава. - Обидената физиономия на Джули подсказа на Уайлд, че не го е сторил. - Както и да е, аз ще пилотирам до хижата.

- Сигурна съм, че ще си прекарате добре - каза Нина без особен ентусиазъм в гласа. - Защо дойдохте първо в Ню Йорк?

- Защото е едно от местата, които трябва да видиш, когато си на пътешествие в Щатите, нали? Да не кажа даже, че е за­дължително, като даването на отпечатъци за имиграционните. - Лари поклати глава. - Нещата, които чувам от служители на Американските имиграционни власти, са, че цялата система е безполезна и...

- Сигурна съм, че на Нина не ѝ е интересно, скъпи - прекъс­на го Джули и се обърна към червенокоската: - Е, разкажи ни, какво ново, откакто се видяхме за последно?

Въпреки усилията Уайлд не успя да скрие сарказма си:

- Открих изгубения град Ел Дорадо, съпругът ми изчезна и сега е издирван за убийство.

Настъпи неловко мълчание.

- Аз... съжалявам - извини се Нина. - Просто последните три месеца бяха много... стресиращи. Меко казано.

- Не, недей, не се извинявай, не трябваше да ти задавам по­добен глупав въпрос - съчувствено каза Джули. - Сигурно е било ужасно за теб.

- Все още е. Но благодаря за подкрепата.

- Чувала ли си... чувала ли си се с Еди? Или поне нещо за него?

- Не. Не и директно - отвърна Нина и се изненада от вне­запния гняв в думите си. - Според Интерпол е жив, но не знам нищо повече.

- Съжалявам. - Джули погледна към съпруга си, очакваше и той да попита нещо за сина си, но не го стори.

Келнерът се появи до масата им и попита дали са готови с поръчката. Лари го прогони. Нина се обърна към своя све­кър:

- Ти си последният човек, който се е видял с Еди в Англия. Елизабет ми каза, но... какво ще кажеш ти? Защо те е ударил?

Старият Чейс се ядоса при споменаването на инцидента.

- Хвана ме неподготвен - обясни той и несъзнателно разтърка челюстта си, където преди доста време се намираше синината. - Представяте ли си. Веднага след погребалната служба на Катрин. Не мога да повярвам, че се отнесе с такова неуважение.

Нина знаеше, че това е последното нещо, което Еди би искал да направи, защото от всички свои роднини в Англия, той беше най-близък със своята споминала се баба.