lovech - Hramat na bogovete

В замяна Чейс споделяше с него информацията, с която се сдобиваше по време на своите пътувания, и се надяваше Питър да я използва за постигането на целта им.

- Какво имаш?

- Първо, Интерпол те догонва. Знаят, че си бил в Ботсвана.

- Наясно ли са къде съм сега?

- Не, но ако бях на твое място, щях да се раздвижа. И то бързичко.

- Така или иначе, това е планът - просто чакам да разбера къде трябва да отида. Какво друго?

- Листа, който намери в апартамента на Джиндал, онзи с но­мера и текста на хинди. Най-накрая успях да го проверя - тихо­мълком, естествено, заради което се и забавих толкова. Числата може да означават всичко, но най-доброто ми предположение е, че са гръцки телефонен номер.

- Гръцки? - изненада се Еди. Не можеше да се сети за някак­ва възможна връзка между Кит и Гърция.

- Аха. Пробвах да звънна, но явно е мъртъв номер. Уловката е, че в превод текстът гласи „и най-добрият от най-великите“. Мисля, че това е прост код. „Най-добрият от най-великите“ ве­роятно е друг номер, който ако добавиш към онзи, който вече имаш, ще получиш истинския резултат.

- Тогава какъв е другият номер?

- Проклет да съм, ако знам. Нещо значимо за Джиндал, пред­полагам. Познаваше го доста по-добре от мен, да имаш някаква идея какво може да е?

Еди се замисли за Кит. Млад, красив индиец, ченге с иде­али, което се занимаваше с разследване на откраднати пред­мети на изкуството, преди да се прехвърли в Интерпол, за да върши същото, но в световен мащаб. Весел и добродушен, но с желязна решителност зад усмивката си, любител на крикета, индус, не толкова стилно облечен, колкото самият той смята­ше. Приятел.

Приятел, който хладнокръвно уби друг приятел. Чейс не беше присъствал на ужасното събитие, но когато събра две и две от разказите на очевидците, стигна до единственото въз- можно заключение.

Кит беше убил Мак, за да позволи на Стайкс да се измъкне от Ел Дорадо. Бе застрелял възрастния шотландец два пъти в гърба и го беше оставил да умре.

Еди не можеше да си обясни защо. Защо офицерът от Ин­терпол изведнъж се беше обърнал срещу приятелите си и зако­на, който се бе клел да спазва? Защо беше сключил сделка със Стайкс, мъжа, който няколко дена по-рано го беше измъчвал? Изнудване? Промиване на мозъка? Чейс нямаше представа.

Александър Стайкс не беше единственият враг на Еди, с кой­то Кит бе замесен. Когато бяха на помпената станция, англича­нинът откри, че още някой е сключил сделка с него, някой, ко­гото смяташе за мъртъв. Бившата му съпруга, София Блекууд. Аристократка, убийца, терористка... съюзничка на Александър и шефка на Кит.

Еди все още не можеше да си представи защо приятелят, ко­гото смяташе, че познава добре, се опита да го убие. В цялата тази история имаше прекалено много противоречия.

- Нямам никаква идея - отговори Чейс на Олдърли. - Прос­то нямам.

- Помисли по въпроса. Може да се сетиш нещо. Аз ще прег­ледам още веднъж досието му в Интерпол за евентуални под­сказки.

- Само не привличай излишно внимание. Ако те заловят, ще ми се стъжни животът.

- Радвам се, че мислиш за мен - изръмжа Питър в слушалка­та. - Аз също искам да разбера какво се е случило не по-малко от теб. Ако науча нещо ново, ще ти се обадя... ти направи съ­щото.

- Естествено. И... благодаря ти.

- Не мога да кажа, че удоволствието е мое, поради редица причини, но оценявам усилието. Само не се оставяй да те хва­нат, става ли?

Олдърли затвори. Еди остави телефона пред себе си, из­тръска пепелта от полуизгорялата цигара и си дръпна. Най-добрият от най-великите . Кой или какво беше най-великото в ума на Кит?

Върна се три месеца назад. Едно от първите места, които трябваше да посети - след като избяга от Перу и отиде в Ан­глия, за да отдаде последна почит на баба си и Мак - беше Ин­дия. Нахлу в апартамента на Джиндал и видя, че той вече беше претърсен от офицери на Интерпол, бяха търсили улики око­ло смъртта на младия полицай. Англичанинът предполагаше, че Кит пази тайните си на места, на които колегите му нямаше да се сетят да търсят - пред очите на всички. Интерпол бяха прибрали лаптопа и принтера на споминалия се мъж, но не бяха взели принтерната хартия... на най-долния лист Еди откри напи­саното на хинди и номера.

Навярно Олдърли беше прав. На листа се намираше код, който можеше да даде отговори на въпросите му. Без идея как да го разбие обаче, нямаше никаква стойност...

Почна друга песен: първите акорди от „Free Bird“ на Линърд Скинърд 161. Това беше едно от любимите парчета на Чейс, но не­очаквано то го изпълни с меланхолия. Песента беше станала символ на страстта му към пътешествията и желанието му за действие по времето, когато се чувстваше задушен от връзката си с Нина и работата си зад бюро в АСН. Сега всичко, за кое­то мечтаеше, беше да изживее един обикновен живот с жената, която обичаше. Стана му мъчно за нея...