lovech - Hramat na bogovete

- Еди, приятелю! - гласът на Струтър го върна в реалност­та. Огледа се наоколо и видя приближаващия посредник, но­сеше костюм в електриковосиньо и пурпурна копринена риза под него.

- Открил си нов вид вълна май - посрещна го Чейс. Кение­цът се разположи срещу него.

- Имам имидж да поддържам. - Посочи към брадата на Еди. - А ти трябва да преосмислиш твоя.

Англичанинът сви рамене.

- Какво да ти кажа, харесва ми. Изглеждам изискан.

- „Неугледен“ е по-точната дума. А аз няма как да привлека много клиенти в затворнически екип, нали?

- Как се е отразила липсата ти на бизнеса?

- В Африка винаги ще има работа за наемници. Отново съм в голямата игра. Ще трябват много повече от няколко зимбабвийски главорези, за да бъде спрян Джони Струтър! - Кениецът видя незаинтересуваността на лицето на Еди и заговори по-тихо: - Но ти не искаш вече да си част от този свят, нали, прияте­лю? Срамота - винаги си бил много добър боец. Така ще остане повече работа за хора като Максимов. - Струтър тупна слепоо­чието си с показалец: - Не е много умен, но е като ходещ танк!

- Единственото, което ме интересува, е Стайкс - нетърпели­во го прекъсна Чейс. - Знаеш ли къде е той, или не?

Струтър се приближи по-близо до него.

- Не. Но... - бързо добави - ...знам някой, който има тази информация. Пуснах мълвата сред контактите си, след което ми се обади един човек от Йемен, който говорил с друг човек в Пакистан...

- Не ми дреме кой с кого си е говорил. Искам да знам какво са казали.

Острият тон на Еди накара Струтър да се придържа към фак­тите.

- Добре, добре. Има една американка. Казва се Скарбър, Маделин Скарбър. Живее в Хонконг. Тя знае къде е Стайкс.

- Е?

Кениецът не се чувстваше комфортно.

- Ами работата е там, приятелю... че не иска да ми каже. Би споделила с теб... но само лице в лице.

Чейс не беше чувал за Маделин Скарбър и не му допадаше фактът, че тя бе чувала за него.

- Защо?

- Нямам представа. Така ми каза.

- Откъде си сигурен, че не работи за Интерпол? Или за Стайкс например?

Струтър поклати глава.

- Хора, на които имам доверие, гарантираха за нея.

- Единствените хора, на които вярваш, са лицата от банкно­тите, Джони - скастри го Еди. - Говори ли с нея?

- Да.

- Скоро ли? Като например - сега?

- Точно преди да вляза тук, да.

- Обади ѝ се. Искам да се чуя с нея.

Кениецът не беше особено ентусиазиран.

- Не знам дали е добра идея.

- Да пропътувам целия път до Хонконг, за да се срещна с някой, когото дори не познавам, просто защото ти така си ми казал, също не е брилянтна идея. Обади се.

Струтър неохотно изпълни заповедта. След кратко въведе­ние подаде телефона на Еди.

- Тя ще говори с теб.

- Добре. - Взе апарата. - Маделин Скарбър?

- Слуша - чу се сух, дрезгав глас. Навярно Скарбър беше заклет пушач, а и звучеше доста стара.

- Казаха ми, че имаш информация за мен. Относно Алексан­дър Стайкс.

- Така е. Знам къде се намира и къде ще бъде в следващите няколко дена.

Последва дълга тишина и Чейс си помисли, че връзката е прекъснала, но тогава се чу прокашлянето на Скарбър.

- Е... ще ми кажеш ли, или не?

- Не. Поне засега. Ще получиш тази информация, но в замя­на искам да свършиш нещо за мен.

- Хонорарът ми е двеста лири на час, като презервативите са от теб - отвърна ядосан Еди. - Целувките се плащат отделно. - Маделин издаде звук, който можеше да мине за смях. - Не знам какво искаш да направя, но съм сигурен, че някой в Хонконг би ти свършил същата работа. На мен ми трябва само информация.

- И ще я получиш. Но само лице в лице. Ако бях на твое мяс­то, щях да дойда тук бързо. Съвсем скоро Стайкс ще се покрие. Когато пристигнеш, ми се обади на този номер. Ще се видим, малчо.

- Кучка - измърмори Еди, когато жената прекъсна връзката. Записа си номера ѝ и върна телефона на Струтър. - Това ли е единствената ти следа към Стайкс? - Мъжът кимна. - Така си и мислех, мътните го взели.

- Какво каза тя?

- Иска да свърша някаква работа за нея, иначе няма да ми даде нищо.

- Каква работа?

- Не знам. Но се съмнявам да е нещо приятно. - Чейс въздъх­на. - Май ще тръгвам за Хонконг. Уф.

4

Ню Йорк

Нина Уайлд влезе в ресторанта, коремът ѝ беше на топ­ка. Последния път, когато вечеря с Лари Чейс, нещата не завършиха никак добре. Еди не беше виждал баща си повече от двайсет години, тогава го стори единствено заради нея... двамата веднага подновиха старите вражди, като едва не свършиха, търкаляйки се по пода.

Според сестрата на Еди, Елизабет, мъжете наистина стигна­ли до физически сблъсък по-късно.